При учредяването на клуба ние избрахме името на нашият клуб да е Малка Скития, защото е пряко свързано с мястото, където клуба е учреден гр. Добрич. Добруджа е съвременният наследник на античната провинция Малка Скития.
История на Малка Скития
Древногръцки Μικρά Σκυθία е античното означение на днешна Добруджа. Територията и ограничена от делтата на река Дунав, е естествено продължение на степното причерноморско пространство обитавано от скитски племена.
Грифонът е символ на скитите като се смятало, че той е пазител на скитските съкровища. Считало се, че Грифонът обитавал степите на Скития, които се простират от съвременна Украйна до централна Азия, там изобилствали злато и скъпоценни камъни.
Най-старото уседнало население, доказано от археологията, тук е от късния неолит. Древните обитатели на Добруджа са тези създали първото обработено злато в Европа, намерено във Варненския халколитен некропол. Те са съградили знаковото за европейската култура селище, открито на острова в Дуранкулашката лагуна. По-късно с тях се смесват северни конни народи и образуват етноса на траките, от когото Добруджа обитават предимно гетските племена. По времето на гръцката колонизация VI-ти век пр. Хр. гърците установяват опорни пунктове по крайбрежието на Черно море и основават тук колонии, най-значими сред които на север от Одесос (Варна) са: Дионисиопол (Балчик), Калиакра и Томи (Констанца). През V-ти век пр. Хр. в областта навлизат скити, а след тях сармати, кимерийци и келти, в 513 пр.н.е. оттук минават походите на персите срещу Скития. След овладяването на Добруджа от скитите тя става известна като Малка Скития (Μικρά Σκυθία, Scythia Minor). В античността тези земи са част от най-значимата тракийска държава - Одриското царство.
Професор д-р Димитър Драганов
Монетосеченето на скитските царе е едно от най-загадъчното в западно понтийският ареал. Според Херодот през 496 г. пр.н.е. Скитите предприели военна офанзива на юг достигайки до п-в Галиполи преминавайки р. Дунав скитите започнали и първите официални преговори с одриските царе закрепени чрез сключване на династически бракове.
В началото на първи век преди н.е. географът Страбон споменава, че държавното формирование в района е било известно като „Малка Скития”.
Известни са имената на следните загадъчни скитски царе, властвали в сегашна Добруджа: Атей, Канит,Тануза, Елис, Харасп, Акроза и Сариак. От тях само Атей, съвременник на македонският цар Филип II (356-336) е коментиран в съчиненията на древните автори. Единствените сигурни доказателства за останалите 6 царе са от нумизматичният материал на Древно Гръцки.
През I-ви век пр. Хр. провинцията е завладени от римляните (които ги включват в провинция Мизия, а след разделянето ѝ - Долна Мизия и Малка Скития), като част от Римската империя.
Названието на провинцията се употребява от 2 век пр. н. е. до основаването на Дунавска България.
По времето реформите на император Диоклециан 297 г. е обособена в отделна провинция Скития (лат. Scythia Minor).
Ставри Tопалов за Scythia Minor
71-72 Марк Лукул нанася поражение на понтийските войски и ги изтласква от западно понтийското крайбрежие. Той обсажда и разграбва Аполония за назидание на другите западно понтийски градове, които не оказват по нататък въоръжена съпротива. В района около разположените на север от Одесос градове са граничили с гети, скити и бастарни, които са се считали за свободни и са били настроени враждебно към Рим. (Блатавская)
През 62 г. пр.н.е. за заместник на Рим в Македония е назначен Гай Хибрида, на който са били подчинени отделни територии в Тракия. През 62-61 г.пр.н.е. Гай Хибрида презимува в Дионисопол и вероятно прави опит да получат финансови средства от западно понтийските градове извън римските договорености. Това поражда въоръжен конфликт между обединените сили на градовете от района и местните племена. Римските войски са разгромени от бастарните и др. обединени племена край Истрия с което се загубва постигнатия римски успех от Марк Лукул в района.
По същото време Буребиста завършва обединяването на гетските племена от двете страни на Дунава.
46 г. от н. е. Одесос и останалите западно понтийски градове губят своята автономност и се превръщат от част от Тракийско царство в Римска провинция.
Скитите са оставили доста следи от своето присъствие в днешна Добруджа: древни сгради, фрески в гробници, статуи, монети, украшения и други.