Експерименталната археология.
Минало, настояще и бъдеще в България и на балканите.

     Представяме ви нашият сайт посветен на историческите реставрации, нова алтернативната инициатива, интерпретираща древната ни история от античността на Европа.
Експерименталната археология е нова част от историографията, която дава трибуна за изява на подготвени ентусиасти, които да пресъздават исторически събития в реално време, чрез реставрации в духа на Живата история.
     В западните държави това занимание и хоби за културните хора е възприело интернационалното наименование чрез английското словосъчетание re-enacting, което може да се преведе като “пресъздаване” или “пресътворяване”. Тази английска дума вече повече от 30 години олицетворява увлечението към историческите възстановки и e признание към нашата балканска история, идваща от най-дълбока древност.
     Накратко ще разкажем как възниква тази дейност, увлечение и хоби, което има своите първопроходци, появили се в средата на 70те години на миналия век. Най-вероятно кино заснемането е изиграло своята “пропагандна роля” като у нас можем да отбележим годината 1981, свързана с филма „Хан Аспарух"!
     През 60те и 70те, в Европа и Северна Америка най-популярни езикови култури са англосаксонската и така наречените “Nordic” европейски народи, които налагат “модната линия” на интересът към средновековието, но това е само началото.
     През 80те години вече има първи опити за организирани реставрации от любители, посветени на елинизма и римската история, като с годините нивото става все по-високо, а достоверността на пресъздаване надминава по качество холивудските продукции и така до наши дни.
     В България и по света, където има цивилизованост и култура, хората интересуващи се активно от античността се обособяват в няколко свери на професионални и любителски интереси. Тези хора се събират, сдружават се и работят доколкото знаят и могат. Ще се опитаме да анализираме тези групи от любители на античността и да ги изброим: първо разбира се, това са професионалните историци, археолози и музейни работници, които несамо, че са изучавали древногръцката и древноримската история, но и професионално проучват тези исторически периоди.
     Втората група, това са фелеристите, професионални гравьори, колекционерите на антични предмети и монети-нумизматите, организирани професионално и на любителско ниво.
Третата група която е най-пъстра, това са естетите и творците, художници и скулптори, моделисти и стилисти. Всички те професионално и любителски, пресъздават изтънченото изкуство в стил, характерен за класическият гръцки период и ренесанса.
     Четвъртата група са педагозите и преподавателите, писателите и книгоиздателите, хората с професии свързани с изучаването на латинския и гръцкия език, лингвисти, философи, лекари и юристи,инженери, архитекти,хидролози,строителни специалисти и учители, хората с професии свързани с телевизията, театралното и филмово изкуство, актьори и режисьори.
     Петата група са работещите в туристическият бизнес, хотелиери и ресторантьори, вино производителите, сомелиери и професионалните екскурзоводи. Към групата причисляваме и професионалните военни-офицери и полицаи, както и професионалните спортисти.
     Ето, че идва ред на нашето най-ново дело-историческите възстановки, пресъздадени в мащаб 1:1 и представени в реално време пред любопитните зрители.
Историята трябва да се разказва, а не да се доказва. — Квинтилиан, из "Обучението на оратора" В смисъла на тази сентенция, ние също разказваме античната ни история, но чрез историческите реставрации в духа на Живата история.
     Можем да заявим, че нашата най-нова дейност и хоби играе ролята на обединителен форум за контакти и изяви на всички онези по-горе изброени хора практикуващи професии и имащи интереси, свързани пряко или косвено с древногръцката и древноримската култура.
     Вече повече от 7 години в България има създадени групи, които са насочени към пресъздаване на античността, но ако трябва да бъдем обективни, първите няколко години бяха така да се каже пробни и налучкващи за самите създатели и участниците в тези групи. През онези години във България нямаше достатъчна широко достъпна информации и образователна култура, която да допринесе за близки до достоверността исторически реставрации.
     Другата предпоставка която работи против правдоподобните исторически реставрации, това са филмовите продукции. Небива чрез изкуството да се пропагандира и поощрява безпросветността. Особено що се отнася към милитаристичното оборудване на псевдо-историческите герои, чиито актьорски образи са изкривени до такава “артистична” степен, че даже непросветените зрители се усъмняват в достоверността на образите от екрана!
     Членовете на “Сружение за исторически реконструкции Скития Минор- LEGIO IIII SCYTHICA” вече повече от 5 години работим и пресъздаваме нашата античност в България. Дейността на клубът е насочена към реставриране на събития, популяризиране на военното дело и културният живот през античността. Както се подразбира от името (LEGIO IIII SCYTHICA), периода от римското доминиране е най-силно застъпен, но можем да се похвалим и с качественото ни оборудването от периода на пред римското доминиране на балканите.
     Правило на нашето сдружение е членовете да изработват и придобиват автентично оборудване и дрехи, които да отговорят на най-високите критерии за достоверност, придържайки се към археологията и артефактите.
     Какво е нужно, за да има добри и достоверни исторически реставрации в духа на Живата история? Първо, политика на републиканско ниво, която да насърчава развитието на културно отношение към древната ни история. Второ, община-домакин, която да организира и финансира празничните за града-фестивални дни, посветени на античното му наследство. Но това не е достатъчно, трябва и демонстрация на добро отношение към античната част от историята ни. За съжаление обаче, това не винаги се случва и често зрителите остават объркани от спектаклите, които им се представят. За да се избегне това, трябва да се търси сътрудничество със знаещите хора, които са изградили добро отношение към историята.
     Третата предпоставка е да се покани група от исторически възстановчици, чиито членове и приятели притежават подготовка и оборудване характерно и близко по датировка до историческият период, който ще се пресъздава.
Но най-добре за в бъдеще би било ако общините на чиито територии има открити паметници от античността да инвестират в създаване, оборудване и обучение на групи от местни ентусиасти, които да представят пред туристите и гостите на града правдоподобно и атрактивно изглеждащи фестивални прояви. Този добър пример на общините и държавата ще е като противовес на чалгаджийската “естетика”, която ни заобикаля и населението от региона ще бъде обогатено културно и ще има шанс да се спомогне развитието на местния туристически бизнес.
     Оборудването закупувано от тези общини трябва да се селектира и поръчва много внимателно, за да не се получават неправдоподобно изглеждащи исторически образи и анахронизми!
     Ще оставим без коментари онези “професионални” клубове и псевдо-реставратори, които, гледат повърхностно на историческата достоверност, подготвяйки оборудването си.
     Нашите приятели и колеги от развитите страни с висок стандарт на живот се оплакват, че по линия на държавно финансиране, те са като “бедния роднина” в сравнение с академичните общности. На този фон в България май, че всички свързани професионално или любителски с историята са в ролята на “бедния роднина”!
     Представяйки нашия клуб и това което правим, отново се връщаме към развитите европейски държави, където журналистите отделят сериозно внимание на Експерименталната археология и по-точно реставрациите на пред римския и римския период. Спомняме си чудесното интервю на една професионална европейска медия, посветила цялата си публицистика на Живите музей, където се дискутираше -доколко може да е професионална тази дейност известна като re-enacting.
Отговорът на колегите бе, че -първо, за да е професионалист човек или колектив в дадена област, трябва да се справя добре с това с което се е захванал и в този смисъл се сещаме за старата японка поговорка “Човек прави най-добре, това което харесва да прави”! Ние от сдружение Скития Минор, харесваме това което правим и това личи по нашите изяви.
     Още една дискусия от западните медии, заслужава нашето внимание и това са отговорите на въпроса “Как ще аргументират председателите на re-enacting сдруженията, заявките за финансова подкрепа на държавно и регионално ниво, при положение, че това занимание доставя удоволствие на желаещите да влязат в ролята на хората от античността?” Ето и отговорите: Всяка една европейска държава инвестира големи средства, за да развива и подпомага работещите в сферата на фолклора, народното творчество и етнографията. Това е нормално и така трябва да бъде, но не е само това, всяка държава инвестира в етнологията и фолклорите на различните етноси, например на балканите, ромите и ромския фолклор. И още, всяка една държава харчи големи средства подпомагайки фолклорните традиции на живите религиозни обичаи- християнски и мюсюлмански у нас например и на балканите като общо. Всички тези “труженици” работещи и служещи във фолклорната и етнографско-религиозна сфера обичат своята работа и повечето от тях са я превърнали в свой начин на живот и се самоопределят в обществото чрез това което правят. Пресъздават се песните и народните обичаи, като на този фон самите работещи на това поприще вземат дейно участие във всички тези представления, танцувайки и пеейки, подпомагани финансово на държавно и регионално ниво. Съответно, чувството на радост, удоволствие и удовлетворение от добре свършената работа от участниците, които работят в сферата на Експерименталната археология е равнопоставено на работещите в сферата на фолклора и народното творчество.
     В този смисъл, реставрирането на нашата антична история също заслужава внимание и средства на европейско, държавно и регионално ниво, като трябва да се знае, че древногръцката и римската култура са фундамента върху който е построена цялата прогресивна-съвременна човешка цивилизация!
Ние от Сдружение за исторически реконструкции Скития Mинор се придържаме към правила, водещи към по-добри и достоверно изглеждащи реставрации. Оборудването и дрехите ни да са изработени само от естествени и стойности материали като железни сплави, бронз и месинг, сребро, дърво, ленени и вълнени платове, обработени животински кожи, гребени от грива на конски косъм, ловни трофеи на диви животни.
     Но преди всичко, при изработването и закупуването на нашето оборудване ние правим задълбочени проучвания свързани с историческият период, който ще пресъздаваме. Примерно, как са били облечени древните, техните обичаи и въоръжението. Проучваме датировките, чрез които са каталогизирани артефактите на нападателни и отбранителни оръжия. Изучаваме достъпните исторически текстове достигнали до нас и внимателно разглеждаме снимковият материал представящ изобразителното изкуство от този период, скулптори и гравирани образи от фрески и стели, посуда, и ювелирно декорирани украшения, стенописи от гробници и сгради, вазописна керамика. Не на последно място е нумизматиката, като тя носи много ценна историческа информация. Всичко това което касае историческите възстановки е свързано с посвещение, търсене, четене, много ръчен труд и голяма инвестиция на средства и време.
     Ето, че добрите резултати незакъсняват и през 2011г. в Разград (Abritus) и Augusta Traiana, представихме по един добър начин реконструкции на високо ниво.
През античността, на територията на съвременна България, са се случвали събития, които са уникални за световната история и с които ние можем да се гордеем. Малко известно е например, че единствено тук на по нашите земи загиват в битка не един а 2-ма Римски императора. Става въпрос за битката на при Абритус, днешен Разград, когато загиват император Деций и неговият син Херений Етруск.
     Оттук са минавали много римски императори по различни поводи, както от тракийски произход е и Римският Императора Максимин Трак. Роден в Тракия или Мизия, на територията на днешна България.
     По време на римското доминиране по нашите земи се осъществява и най-големият икономически разцвет на тази територия. Протекцията на Римската империя в този период на историята (3-ти век след Хр.), предоставя възможност за невероятен подем по тракийските земи! Икономическото развитие се характеризира с богато монетосечене, като подобно засилване на паричния оборот по нашите територии не е имало в античността. Развитието на инфраструктурата и медицината, военното дело и фортификациите също са индикация за просперитет по нашата земя. От същият период 212 година е и Едикта на Каракала, който обявява всички свободни жители на римските провинции от нашите територии да придобият статут на пълноправни Римски граждани, като това включва Долна и Горна Мизия, Малка Скития и Тракия,.
Историческите възстановки може да се характеризират и като занимание поощряващо физическата активност, понеже са свързани с физическо натоварване и са нужни дисциплина и оттренирани умения. Нужен е и добър спортен дух , който да се демонстрира във физическите единоборства, пресъздаващи пред публиката милитаристичните сблъсъци и битките на бойното поле.
     Понеже стана въпрос за единоборствата и физическите сблъсъци, трябва да подчертаем, че в нашият клуб винаги сме се стремели безопасността да е преди всичко. В това отношение има много върху каквото да се работи в България и в другите балкански страни!
Затова от ”Скития Минор” сме създали правилник за безопасност с който е запознат всеки един член на клубът ни, като преди същинските възстановки, участниците потвърждават чрез подписът си, че ще спазват правилата за безопасност.
Има още един аспект, който трябва да се вземе пред вид и това е мултинационалният произход на участниците, като често се случва така, че на “бойното поле” се събират хора от различни държави, чието нивото на владението на английският език е различно за всеки един.

    Нападателните оръжия задължително и по правило трябва да са със затъпени остриета, а стрелите и копията които ще се хвърлят срещу бойните редици, да са без метални върхове и обезопасени чрез меки тампони на върховете.

     Ездачите с техните коне, също трябва да уверят домакините чрез предварителна демонстрация, че ездатните животни са дресирани добре и реагират спокойно на събралото се шумно множество от хора, покрити с брони и оръжия.
Често домакините-организатори на градски фестивали и празненства, в желанието си да направят по-атрактивен и зрелищен спектакъл, се предоверяват на управата на поканените клубове. В това няма нищо лошо, но някои от клубовете нямат правилник за безопасност, което е задължително.
Непосредствено преди същинската историческа възстановка, председателите на отделните клубове пред всички и на всеослушание да декларират, че всякакви желания за конфронтистки сблъсъци извън правилата, водещи до евентуални реакционни действия, са недопустими и провокаторите демонстриращи незачитане на правилникът ще бъдат отстранени от историческата възстановка.
     Домакините трябва да назначават отговорен служител на общината, който да проверяват дали всичко е взето предвид и председателите на отделните клубовете са си свършили работата.
     Първите стъпки относно безопасността са направени, следва инспектиране на оръжията, чиито “режещи части” трябва да са загладени с 2мм дебелина а остриетата затъпени със същата дебелина на върха.
     Преди всеки един фестивал, посветен на античната ни история, от управата на сдружението ни, правим всичко възможно на бъдещата “сцената” да цари добра обстановка и дружески отношения. В този смисъл се изпращат персонални покани само към участници, които са доказали, че имат желание за колаборация и спазват правилата.
Като завършек на тази част, ще отбележим, че е недопустимо антипатията, и раздразнеността от реалният живот между клубове, да се пренасят на “бойното поле” и да се материализира чрез саботажно поведение срещу един или повече участници. Подобна непочтена проява на неколегиално и неспортсменско отношение, не бива да се толерира.
Но нека да се върнем на темата свързана с атрактивното представяне на нашата антична история. За съжаление досега по нашето Черноморие, няма такова празненство, включващо възстановка на нашата древно тракийска история. Единствено град Томис (Констанца), прави чудесен фестивал където се събират много хора, идващи да ни видят и поздравят, а зрителите на импровизираната сцена в градският парк са наистина стотици!
     В България също има предпоставки да се организират качествени исторически фестивали на тема римска античност, кореспондиращи със събития от нашата стара история. Потенциала от места, дати и факти по нашите земи е много богат за исторически реконструкции и възстановки, но за съжаление, не се наблюдава интерес.
Можем да уверим читателите и зрителите на нашия уебсайт, че реставрацията на събития от античността ни стават изключително красиви, атрактивни и любопитни за гражданите на всеки един цивилизован град на балканите. Като добър пример в община Гърмен, дойдоха да ни видят всички от околните населени места, граждани, селяни и чужденци, млади и стари, мъже, жени и деца, с празнични дрехи и религиозно облечени, с християнски и мюсюлмански имена, бизнесмени и работещи, ученици и студенти, като никой не криеше любопитството си, понеже според техните думи, такова нещо, никога не са били виждали!

     В нашия уебсайт няма да видите участници оборудвани с патинирани или ръждясали реплики на нападателно и отбранително въоръжение от античността, понеже това противоречи на принципите характерни за реставрациите в духът на Живата история. В този смисъл, нито един воин от античността не би искал да изглежда “матирано” с потъмнели и оцветени от оксидация бронзови оръжия и брони. Същото се отнася и за ръждясалите брони и оръжия изработени от железни сплави, като няма смисъл да коментираме участници във фестивали с подобно оборудване превръщайки в маскарад античната ни история..
     За онези които наистина са се заели да реставрират добре историята ни, това не е въпрос на (безпринципно състезание) и някакъв начин за доходоносен бизнес. Най-важното е между страните участващи в проектите да има взаимноизгодни-партньорски отношения.
     В края бихме искали да обобщим добрите страни и полезността от участието в подобни активности, свързани с нашата история.
Първо, образователния и възпитателен момент, чрез който имаме шанс да покажем на младите, а и на не толкова млади наши приятели, че историята на България е изключително интересна. Добиване на по-достоверна представа за античната ни история, засенчвайки небивалите филмови образи и неправдоподобни кино истории. Всички имаме шанса, да сме физически активни, да се събираме и дружим. Създават се навици за дисциплина и отговорност, свързани с уменията за работата в екип. Чувството за част от един отбор, създава много позитивни емоции несамо между членовете на един клуб, но и измежду другите клубове, от България и от чужбина. Участвайки активно в историческите възстановки, пътуваме много и имаме шанс да посетим много красиви части на България и в чужбина. Гостувайки в съседните ни страни имаме възможност да забравим за нерадостните страници от нашата балканска история вследствие на войните водени през миналия век и да осъзнаем колко много си приличаме с нашите съседи. Търсейки общите ни културни връзка на балканите, идваща от най-дълбока древност, осъзнаваме, че можем да бъдем добри съседи и стойности хора, не само за пред себе си, но и в очите на онези централно и западноевропейски народи, които са изгубили по различни причини високото си мнение за нас.
     Да си пожелаем, дано пред нас да са само мирни години и заедно с нашите съседи да имаме шанса да покажем пред себе си и пред света, че ние сме цивилизовани европейци и познаваме историята си. Да демонстрираме първи, че чрез образованост и култура, неробуваме на предразсъдъци, и не страдаме от скрупулите на чуждоземни монарси и псевдо-вождове, които хвърлиха народите си в братоубийствени войни през миналия век, само, за да задоволят своите болни амбиции за божествено величие.
Като заключение на това представяне, ще споделим абзац от един хубав текст, на Васко Арнаудов и Цветан Цветански, който кореспондира с това с което сме се захванали, да разкажем по наш начин историята на Стария свят.
…...“Уроци няма, има разкази. Историята се разказва. И в тези разкази има място за съмнение. Това е естествено. Историята на отдавна изчезнали светове е трудно да бъде възстановена.”

 декември 2014