ТРАКИЙСКО-ЕЛИНСКИ РЕСТАВРАЦИИ
Предистория на Експерименталната археология или вярата, че Великият Пан не е мъртъв!

     Преди да разкажем за първия ни опит да пресъздадем тракийско елинската история от античността, съвсем накратко представяме делото на поета и музикант Ангелос Сикелианос, орфика на Делфи.
     Измежду многото други негови творби, той е известен и с това, че е основоположника на фестивала "The Revival of The Delphic Idea" или “Възраждането на Делфийската идея”. Този фестивал който възкресява представата за Делфи, протича в периода от края на 1927 и до началото на 1930.

     В празненствата посветени на древна Елада вземат участие поети и музиканти, спортисти и актьори, професионалисти и ентусиасти. Но най-любопитното за нас е, че за първи път в света се прави добре организирана реставрация в духът на Живата история. Фотографите от онзи период са запечатали възстановките представени пред погледа на събралата се публика в реално време и мащаб 1:1.

     Разглеждайки снимките от преди близо 86 години, не можем да скрием възхитата си от красотата на възстановените образи!

     Какъв труд са положили реставраторите на тази идея и какъв успех са постигнали преди толкова много години!
      В наше време, благодарение на публикуваната литература и споделената информация сме натрупали много знания за бита на хората от онзи период на балканите, атическият полуостров и цялото Средиземноморие. Благодарение на мобилността ни и новите социални мрежи, имаме шанс да пътуваме, да създаваме нови приятелства и да обменяме информация, да споделяме мнения и да спорим. Всичко това в името на по-достоверни реставрации чрез Експерименталната археология.
     За орфика на Делфи, Ангелос Сикелианос, ни разказва по-подробно Здравка Михайлова в тази страницата: "Ангелос Сикелианос: един орфик в Делфи".
      Съвсем накратко за него тук ще кажем, че той е бил познавач, посветен в целия спектър на гръцката митологична традиция, както и на мистическите учения (преди всичко на орфизма). От 1922 г. неизменно го занимава практическото приложение на Делфийската идея и двамата със съпругата си работят трескаво за подготовката на Делфийските тържества с цел Делфи да се превърне в "Световен обединителен център на човечеството”.
     Извършените реставрационни работи в Делфи, водят до огромни разходи, но същественото е, че за пръв античните театри проговарят отново. Вярата на Сикелианос, че "Великият Пан не е мъртъв", се оказва действена и Делфи става всеизвестно култово място благодарение на романтизма и утопизма на поета и неговата спътница. Съпругата на Сикелианос Ева Палмър режисира представленията на трагедиите, собственоръчно изтъкава костюмите на актьорите, като за целта проучва Ксенофон, за да си представи по-добре дрехите на персите, нейна е и хореографията на спектаклите.
     И всичко това преди повече от 86 години! За съжаление днес в България не сме свидетели на подобен ентусиазъм, като няма да коментираме представяните пред публика “тракийски войни “ приличащи по-скоро на персонажи от филми като “Властелинът на пръстените” Но проблемите свързани с реставрациите на историческото ни наследство не са само в България, а са характерни за всички балкански страни. Даже и в Гърция, която е пряк наследник на древна Елада има доста разочароващи опити за възстановки. Случва се така, че обърканите зрители гледат шоу-спектакли, характеризиращи се с евтино подготвени участници и зле режисирани фестивали от хора с повърхностни познания. Това което най-много разочарова са доспехите, шлемовете и щитовете- изработени от (хибрид полиретанови) смоли, което е нестойностно. И всички тези компромиси при положение, че има много сериозно финансирани чрез европейски и държавни проекти.
     В нашият клуб такива анахронизми и компромиси са недопустими. Отново ще кажем, че в нашето сдружение се придържаме към правилото: оборудването и дрехите ни да са изработени само от естествени и стойности материали и ето, че добрите резултати незакъсняват. През 2011г в Разград (Abrittus) и Стара Загора Augusta Traiana се представиха участници, които за първи път в България реставрираха оборудването характерно за образа на тракийските войни от античността снимка1(2)и 1

     Снимка на ентусиасти от нашия клуб, които за първи път показаха достоверно изглеждащи тракийски воини, дефилирайки по улиците на Вечният град Рим, участвайки в празника посветен на рожденият ден на този древен град- Natali di Roma 2012 снимка 11.

      Дамите също имат своето място в историческите възстановки, посветени на античността ни. Няма да коментираме представления на други клубове в които жени влизат в нереални роли, представящи се да изглеждат навместо мъже! Подобни (полови метаморфози) неотговарят на историческата действителност и несъвпадат с определението-Експериментална археология, нито са в духът на Живата история.

      В този смисъл, как добре звучат мъдрите слова на Коко Шанел – Една от най-вдъхновяващите жени на всички времена и вечният символ на класата и стила.

„Нe знам защо жeнитe искат всичко онова, коeто имат мъжeтe. Нали жeнитe имат и мъжeтe.”

     За нас приемлив образ е този на митичните амазонки или победоносно триумфиращата божествена Атина Палада и нейните римски посестрими Минерва и Белона. Жени в ролята на скитски стрелци с лък също изглеждат правдоподобно.

     Някои казват, че те “амазонките”са все още между нас и ”битките” между мъжете и жените ще са вечни! Казано така метафорично, намираме образите на амазонките достигнали до нас от древността като много интересни и атрактивни. Някои от стелите и старогръцката вазопис, обрисуват жените воини голи със сексапилни тела, а други образи ги представят облечени с доспехи, но винаги като жени и с красиви лица.

     Разбира се за предпочитане е представителките на нежният пол да прекарат чудесно времето си с нас, в ролята на нормални жени от античността и да изглеждат красиви и привлекателни, полезни на себе си и на нас мъжете!

     Красотата и еротичното излъчване на женските образи познати ни от древното изкуството, демонстрират култ към красивото женско тяло.
     Представяме черно-бяла снимка отреди 86 години на унгарска актриса, която прави добро впечатление с хармоничния баланс между еротиката и скандалното.
     Това е на танцьорката Николска, фотография от Пантеона-Гърция 1929г.

     И една съвременна снимка в ретро стил представяща красив женски образ, част от проекта на Калиопе Карвоунис от Гърция.
Всички държави на Балканите и черноморският басейн почитат народният си фолклор от периода на IX век, характерен с борбите за освобождение то турското робство. Но само гърците отдават заслужено внимание на античната история и културата на която ние също сме наследници.
     Ето една снимка на етнически гърци, участници в парада посветена на 4ти Юли в САЩ, New York, през далечната 1905.

      Тук виждаме красива комбинация на сходни стилове представящи народна носия и костюми изработени с добро отношение към древната история от античността.
     Като гледаме надписа на плаката GREECE, се сещаме за въпроса, колко от нас знаят каква е етимология на името Гърция?
    Исторически името Гърция за гърците винаги е било Ελλάς (Ела̀с) или Ελλάδα (Елада). Историците предполагат, че различните егейски народи говорещи на протогръцки започват да се асоциират и самоопределят като елини и обединен културен етнос в началото на Архаическия период. Това е благодарение на няколко предпоставки, първо-икономическият и културен просперитет на региона. Следващата предпоставка но не на последно място е ограмотяването на по-широките пластове от елита и усиленото използване на подобрената от тях финикийска писменост.
     Предполага се, че около 900 г преди новата ера, флот натоварен с група от колонисти от град Граеа (Γραία) Беотия стигат до неаполския залив и се заселват на север от него на място където основават елинския полис Кумае.

     Най-вероятно града Майка- Грая е била предшественик на по-късния античен полис Tanagra (Τανάγρα) съвременния Schimatari (Σχηματάρι) .
     Новодошлите заселници явно са били много активни и скоро са станали известни на съседите си, като най-лесно е било да се асоциират с името на тяхната Магна матер (Γραία). Съответно в южна Италия през 8 В. ПХ. етруските и местните италийски племена започват да наричат заселниците Граи. От това обръщение и име произлиза общоиталийското название на елините Graeci (Греци). Сещаме се неволно за сходни думи като грация и грациозно.
     Персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци ("Ίωνας"). Вследствие на експанзионистичната политика на Рим и Римската империя, името гърци и Гърция е останало и се е наложило в средиземноморският басейн и се използва до днес в Европа и целия свят.
     Да се върнем към Живата история, като споделяме тук снимки и на други реенактори и клубове, които заслужават внимание. Това е с цел, за да се придобие по-добра представа за начина по който наши колеги от западноевропейските страни, представят античната ни а история. Най-напред колаж от снимки на Атанасиус Порпорис от Ancienthoplitikon Австралия.

     Наши приятели от клуб с немско говорещи членове от Европа. Hetairoi.

     В рускоговорящите страни има възстановчици- демонстриращи много добри реставрации на скити.

     Една от най-красивите снимки от 2011година, част от символичното честване посветено на 2500 години от битката при Marathon 490 ПХ.
Пълен комплект на подобно атрактивно изглеждащо древногръцко оборудване, тежи между 15 и 20 кг в зависимост от качеството на изработка.
     Вероятно в някои ще възникне и въпроса колко струва едно подобно красиво оборудване, с цел, за да може човек да се представи в ролята на воин от античността? Да се оборудва един реенактор и да може да участва в исторически възстановки в ролята на тежко въоръжен хоплит трябва да се придържа към канона, известен с гръцкото наименование -хоплит паноплиа (ὁπλίτης πανοπλία), което преведено означава (арментарията) въоръжението на хоплита. На първо място са (елитарните) представители на re-enacting обществото, чието оборудване приближава стойност сравнена с тази на чисто нов автомобил!

     Снимките, които виждате на страниците тук са на едни от най-добре подготвените реенактори от Австралия, Канада, Обединеното Кралство и Франция, Австрия, Германия, Швейцария и Испания.
     В масовите сцени участват и исторически възстановчици разполагайки с по-скромни бюджети, но това не означава, че те не изглеждат добре. Въпреки всичко обаче, грубо пресметнато, прилично оборудване за древногръцки хоплит или тежко въоръжен тракийски воин ще излезе на стойност не по-малка от 2000лв. Това включва шлем, кераса или торакс, щит тип Хоплон, гръцки меч тип Ксипхос или Копис в кания от дърво и кожа, двуостро гръцко копие тип Дори, кремиди, сандали и хитоникус, като всичко това е изработено от естествени материали.
     Същото важи и за феновете на Македономахията, които мечтаят да са част от македоската фалангата на Филип II или Александър Велики, като цената на оборудването отново е много висока.
Разбира се, чрез някои компромиси или повече майсторлък и ръчен труд, всеки един може да се подготви за по-малка сума, а и може да участва в ролята на леко въоръжен воин, примерно петлас или стрелец с лък, като 200- 300 лв. е по-приемливо за онези на които не им се харчи много. Като казваме (компромиси), нямаме предвид да се компенсира чрез, например използването на червено наметало! Това е аксесоар който само разваля доброто чувство за достоверност.
     Ролята на прашкари е много добра и достоверна, като този боен занаят се е практикувал и в римските легиони. В периода на траяновите-дакийски войни най-известните и изкусни прашкари са били наемани от гръцките острови.

     Заслужават да споменем и онези участници, които имат отношение, възстановявайки образите на противопоставящите се на елинската фаланга бойци. Това са персийците- техните съюзници и наемници. Тук колеги реенактори от западноевропейските страни отново са напред чрез подготовката си и активностите, инициирани от техните Живи музеи. Снимки на немско и английско говорещите реенактори.

     За съжаление не се наблюдава добра колаборация между клубовете и сдруженията които работят в посоката- реставриране на нашето общобалканско историческо наследство от предримския период. У нас и на балканите по-често виждаме снимки на единични или по двойки ентусиасти, правещи опити да възстановят историята вглъбени в своето (АЗ). Снимки на подобни исторически реконструкции изглеждат самотно и неубедително. Спомняме си и онова горещо лято на 2011година, когато нашата група неуспя да намери достатъчно желаещи с цел да пътуваме заедно и да се представим подобаващо на честването посветено на 2500 години от битката при Маратон.
     Казвали сме и преди, че за онези като нас, които наистина са се заели да реставрират добре историята ни, това не е въпрос на безпринципно състезание, самоизтъкване или някакъв начин за доходоносен бизнес.
     Като завършек на тази тема, да си спомним отново как преди повече от 86 години гръцкият поет Ангелос Сикелианос, успя да открие и да докаже пред света, че Великият Пан не е мъртъв! В наше време обаче, явно, че Великият Митичен Пан е заспал дълбоко някъде в мрачните гори на България и с малки изключения никой не се сеща за него.