Изминаха няколко години от първите публикации в тази тема на нашия сайт и решихме да отворим втора страница тук, понеже нещата се променят - времето лети и ние сме на неговите крила.
     Продължаваме да работим върху образите пресъздаващи воините от предримския период и на онези паралелно съществуващи на републиканките легионери от края на I В.ПХ.

     Един наш колаж от снимки -артефакти на келтски щитове и изрисуван образ от казанлъшката гробница. Тук се вижда сходните по форма и размери щитове, което ни напомня за нашето мнение, че е имало утвърдени оръжейни манифактури снабдяващи воините населяващи големи територии от познатия ни античен свят. Сходни, идентични и в някои случаи еднаквите артефакти представляващи отбранително въоръжение на античния воин, логично доказват, че манифактурата е била добре развита и добре дистрибутирана по суша и море.

     Разбира се, че добри ковачи е имало в околностите на всеки по-голям населен център, но едно е да се коват качествени пирони, оси, втулки или капри от желязо или бронз, а друго е да се измайсторяват шлемове, кераси и щитове. При това не какви да е, а по красота -равни и достойни за боговете, същите такива, каквито се намират като артефакти и ни изумяват с красотата и функционалността си от музейните експозиции.

     Споделяме няколко хубави мисли които кореспондират с хобито ни и ни карат да се усмихнем, понеже всички имаме нужда от време на време да си припомним, че въпреки инвестираните средства и усилията които полагаме -това е наше хоби.

        “Играейки пресъздаваме миналото или спасяваме нашето бъдеще?”
        Playing with the Past? Or Saving Our Future?
        EXARC Journal Issue 2016/1
     Проекта свързан с репликата на корабът на Цар Резос върви добре, като ние следим с интерес всички серии на Непозната земя,.
     Споделяме тук таза мисъл от филма, понеже предполагаме, че всеки един от нас ще се огледа и припознае в изказаното описание!
“….историческите възстановчици събличат конфекцията и слагат доспехите. Наивните заради илюзията, че така се реанимират от провалите в настоящето, хитрите с надеждата да се позабавляват, романтичните с надеждата, че рицарството в тях е истинско и има право на живот няколко дни в годината!”
     Режисьора Атанас Димитров в серия 29.05.2016 от сериала Непозната земя
     Какво се случва с Аполон и Дионис от европейския Ренесанс?
http://imedia.bnt.bg

 

...

     Две снимки от албум на гръцки реенактори.www.facebook.com
     Доколкото разбирам фолклорен празник на сцената на древен амфитеатър в Дион от Елинистическа епоха, като само в съседна Гърция може да се видят подобни опити за взаимодействие чрез преставането на фолклора от възраждането и образи от общата ни антична балканка история.

     На този фон е нормално да възникнат въпроси от рода на:
          -А на нас какво ни пречи!? …и ако нещо пречи, защо мрънкаме?
     Вярно е, че с мрънкане нищо не се променя и не може да се въздейства на армията от “културтрегери” които управляват свише и подържат догмите за обърканата представа, отнасяща се към историята от античното ни минало.
     Но ето, че ние чрез това което правим, поставяме началото на нещо което може да промени нещата към по-добро, изграждайки мостове през времето към нашите балкански съседи и онези от Апенинският полуостров, а не рушейки ги заради незнанието в следствие на десетилетия манипулирана история.