Abritvs
- 24 юни 2011 -
"Враг пред портите на града"
На територията на Община Разград се намира археологическият резерват на античният римски резерват Абритус. Това е един от малкото антични градове на територията на България с научно доказано име. Той е свързан с конкретно историческо събитие, описан в аналите на античните хронисти, битката на римските легиони със силните готски племена през 251 г. от н.е. При която загиват императора Траян Деций и синът му Херений Етруск. През 2011 се навършиха 1760 г. от това историческо събитие. На 23 Юни се състоя историческа възстановка на тази битка.
Информация от публикация:
През 80-те години на ХХ в, в землището на съвременното село Кривня в м. „Юртлука” е открит бронзов легионен знак (сега загубен) записан в инвентарната книга на музея със следното описание: статуетка с дълж. 14,3 см., шир. 4,2 см., макс. вис. 12,5 см., изобразяваща легнало животно (козирог) върху призматична поставка. Животното лежи на корема си с подвити предни и задни крака. На гърба му е привързана наметка, като на жертвено животно. Върху поставката има врязан надпис: LEG XIIII G. Изображението на козирог е отличителен знак на Legio XIIII Gemina (Близнак) още от времето на неговото създаване при император Октавиан Август.
История:
Император Деций и синът му загинаха край тракийското селище Абритус
(Касиодор Сенатор, Хроника, 252)
Неизвестният град
Много антични хронисти отбелязват, че край Абритус (Abritus) в Долна Мизия римската войска била разбита от готите. Никой обаче не споменава къде точно се е намирало селището. В по-ново време някои историци смятаха, че това станало край с. Абтаат на днешната българо-румънска граница. Други отъждествяваха тракийското селище с Абоба-Плиска (обл. Шумен), първата българска столица. Трети пък мислеха, чe край Разград би трябвало да бъде селището Даусдава, чието име на местния тракийски език би означавало Вълчи град. И понеже край Хисарлъка и днес има две местности - Куртлуджа и Курткуюлар, превеждани като Вълчищница и Вълчи ями, нещата като че ли бяха поставени на място.
Откриването
През 1950 г. започва строежът на фармацевтично предприятие в Хисарлъка. Още при първите копки започват да излизат старини. През 1953 г. се провеждат спасителни разкопки, които продължават чак до 1976 г. Върху запазени камъни от каменната крепостна стена се чете изписана буквата "А". По-късно е намерен фрагмент от надпис с част от името Аbr(itus). Въпросителните окончателно падат когато през 1980 г. в близката околност около Разград случайно е намерена милиарна (пътна) варовикова, цилиндрична колона. Върху нея на латински език е написано, че тя е положена по времето на император Филип Араб (244-249 г.) и неговия син Филип и отстои на 1 римска миля (1482 м) от Абритус.
Покоряването
Още в началото на разкопките е открит надпис на старогръцки, в който се споменава тракийския владетел Реметалк II. Върху епиграфския паметник е отбелязана неговата титла "династ на траките". По-късно тя е била изчукана с длето и отгоре каменоделецът получил заповед да се изпише по-висшата "базилевс" (цар). Какво се е случило в действителност?
През 13 г.сл. н.е. починал тракийският владетел Реметалк I, който по всякакъв начин правел опити да бъде добър приятел с могъщия Рим. Нещо повече - той секъл бронзови монети със своя лик и с този на император Октавиан Август (27 г. пр.н.е.-14 г.сл.н.е. ). Докато бил жив, империята не била толкова агресивна към траките. Проблемът настъпил след кончината му. Според тракийските династични закони нов цар трябвало да стане братът на покойния - Раскупорис II. Той обаче ненавиждал римляните и публично го показвал. Тогава Август се намесил грубо във вътрешните тракийски дела и разделил царството на две, като признал едновременно двама владетели. Според историка Публий Корнелий Тацит (54-120 г.) законният базилевс Раскупорис II получил лошите, студени и близки до врага земи (днешна Североизточна България). Котис III, син на Реметалк I, получил плодородните, топли и близки до Елада територии". Тази делба веднага насадила омраза между вуйчо и племенник. Раскупорис кроял планове за мъст. Един ден, през 19 г., той поканил Котис на пищна гощавка. Имало пресен дивеч, гъсто червено вино, красиви девойки, упойваща музика. На сутринта племенникът бил арестуван и не след дълго убит.
Вестта за отровения Котис III пристигнала мълниеносно в Рим. Император Тиберий (14-37 г.) веднага написал писмо до управителя на Мизия, който получил задачата да плени Раскупорис. Губернаторът поканил любезно на лов тракийския владетел, пленил го и го пратил в Рим, където го осъдили на заточение. На път за Александрия в Египет според историка Тацит, Раскупорис "бил убит при опит за бягство от кораба".
Така тракийските царства останали без владетели. Котис III оставил три малки деца. За тях се "погрижил" римският претор Требелен Руф. Най-голямото момче било пратено да се учи в Рим след време. Мястото на непокорния Раскупорис заел неговият син Реметалк II, който веднага заявил, че винаги бил против плановете на баща си и много уважавал римляните. Именно за него става дума в надписа от Абритус.
Траки от планинските райони вдигнали бунтове срещу римското присъствие. Реметалк II застанал срещу своите. Резиденцията му във Филипопол (Пловдив) била окупирана от бунтовниците. Владетелят обаче бил спасен с помощта на римски легион, дошъл от съседна Мизия. През 26 г. отново избухнали вълнения. Този път Реметалк II изпратил своята гвардия срещу траките. Именно тогава получил титлата базилевс, за която узнаваме от Абритус. Награда за вярна служба към нашественика.
Реметалк II искал постепенно да обедини двете владения. Той оженил сина си Реметалк III за дъщерята на Котис III. Преди да изпълни целта си, умира, отровен от жена си и свои приближени. През 45 г. император Клавдий (41-54) присвоил земите и образувал новата римска провинция Тракия.
Битката при Абритус
През 250 г. многобройна готска войска преминала Дунав от 4 меса - при Огоста (край устието на Искър), до Нове (в източната част на Свищов) и между Сексагинта Приста (Русе) и Дуросторум (Силистра). Най-мощната вълна била в района на легионния лагер Нове. 75 000 готи, предвождани от царя си Книва, разрушили частично гарнизона и се отправили на юг към Никополис ад Иструм (с. Никюп, Великотърновско). Градът вероятно не бил превзет, но околността била запалена. Целта на готите била Филипопол - най-големият и проспериращ град в Тракия. Римският император Деций Траян (249-251г.) потеглил бързо към района. Той обаче изчаквал да даде решително сражение, защото събирал допълнителни войски. Варварите обсадили Филипопол. След предателство отвътре градът бил превзет и опожарен. Натоварени с многобройна плячка, готите преминали Стара планина, за да се оттеглят оттатък Дунав. При Абритус Деций решил да ги спре. Битката станала в местността "Тържището на Семпроний" през юни 251 г. Цял ден силите били равностойни, но привечер свитата на императора била обградена. Деций и синът му Херений паднали в блато и изчезнали. Готите победили, а наместникът Требониан Гал подписал унизителен договор. Деций е първият император, загинал на бойното поле срещу "варвари". И преди това императори са намирали смъртта си в битки, но не с "варвари", а с римски легиони в граждански войни.
Население и религия
Етническият състав на жителите на Абритус и околността бил пъстър, както показват откритите надгробни плочи и посвещения на различни божества. Имената са латински, гръцки, тракийски. Латинските имена най-често са на военни. Открито е и келтско име. В Абритус имало помощна военна единица, а в Дуросторум (Силистра) бил гарнизонът на ХI Клавдиев легион, откъдето били командировани военни в района. Открити са надписи, говорещи за хора, дошли от Томи (Констанца), Перинт (Мраморно море), Никомедия във Витиния (Северозападна Турция), посвещение на келтската богиня Епона. Не са малко и тракийските имена. Често пъти първото име е било латинско, а останалите тракийски.
Римляните наложили своите божества, но били толерантни и към чуждите религии. В Абритус е действало голямо ателие за изработването на посветителни оброчни плочки. Намерени са накуп множество бронзови плочки-матрици на Юпитер (Зевс), Хера (Юнона), Диана (Артемида), Херкулес (Херакъл), Меркурий (Хермес), на Великата малоазийска богиня-майка. Траките почитали своето главно божество - Тракийския конник. Преселниците от източните провинции (особено от Сирия) се молели на Юпитер Долихен. Забелязва се синкретизъм - смесица между официалните римски божества и тези на другите народи. В един гроб е намерена малка бронзова глава-балсамарий на негърка - много от преселниците тук идвали от земи, населени с този расов тип.
Постепенно до края на четвъртото столетие и в този край било наложено християнството. За това свидетелства една старохристиянска малка църква от V в., както и разкритата още през 1887 г. старохристиянска трикорабна базилика от VI в.
Всекидневният бит
В Абритус през римската и късноримската епоха станували военни части. Те разполагали със своя земя, наричана прата, която обработвали под аренда. Лудогорието е район с благоприятни условия да развитието на земеделие и животновъдство, на овощарство и особено на лозарство. Имало и много работилници. При разкопки са намерени сърпове, косери, мотики, чересла. Отделни предмети са открити недовършени - факт, показващ, че е имало ковачници. За изграждането на каменната стена, изработването на архитектурни детайли (бази, колони, капители, фризове и архитрави), за направата на надгробни плочи и саркофази са действали каменоломни и ателиета за обработка на камък. Имало е и работилници за изработката на пръстени, гривни, фибули (големи украсени безопасни игли), обеци, игли за коса. Най-многобройни били керамичните работилници за направата на тухли и керемиди, както и за съдове за готвене и хранене. При археологическите проучвания бяха намерени останки от стенописи и подови мозайки. По търговски път се доставяли по-луксозни стоки като стъклени, сребърни и златни предмети, дървено масло, платове и др.
Археологическите открития
Още през първите месеци на спасителните разкопки тук бе установено, че е имало тракийско селище от IV в.пр.н.е. нататък.
На това място или в близката околност през I и началото на II в.сл.н.е. е стационирала Втора Луцензийска римска кохорта, образувана в Испания и наречена така по името на племето луцензи. През IV в. била настанена временно кохорта от така наречените "подвижни части".
Абритус при Разград е единственият античен град у нас, който е с напълно изследвана и консервирана укрепителна система. Каменната стена е дълга 1400 м и е снабдена с 4 порти и 35 изнесени навън кули. Оградената площ е от 14 ха и фортификационната система се отнася към управлението на император Диоклециан (284-305 г.) или Константин Велики (306-337 г.). През 1971 г., по време на разкопките по стената, бе открито заровено съкровище от 835 златни монети, датирани между 408 и 488 г., с обща тежина 4 кг. Явно неизвестен жител е заровил своите спестявания преди някое чуждо нашествие.
В Абритус се докарвала вода от 7 км източно от крепостта. За тази цел бил изграден специален водопровод. Със своята внушителност респектира една голяма вила, открита почти в центъра на укреплението. Отпред е имало колонада с 6 магазина и един централен вход, през който се влизало във вътрешния двор. Около него са били разположени всекидневни, спални, гостни и сервизни помещения. Тази постройка е обслужвала нуждите на местен първенец.
Абритус е разрушен в края на VI в. вследствие набезите на славяни и авари. По-късно тук е било изградено средновековно българско селище с неизвестно име, просъществувало до падането под византийско иго.
………………………………………………………………………………………………..
Битката при Абритус (днес Разград в България), позната и като битката при Форум Теребронии, се състоява през 251 г. между римските легиони и готите с техния крал Книва.
Римляните са победени, римският император Деций и неговият син Херений Етруск са убити по време на битката. Загубата се дължи на генерал Требониан Гал. Деций е първият римски император, убит в битка с варвари.
През 249- 250 г. групи от 70.000 готи с крал Книва пресичат Дунав в Добруджа, за да грабят в провинция Мизия. Деций и Херений тръгват към обсадения от готите Никополис на Дунав. Готите пресичат тогава Стара планина през Шипченски проход и нападат Филипополис. Деций тръгва след тях, но претърпява тежка загуба при Берое и му става невъзможно да спаси Филипополис, който пада в ръцете на готите, въпреки защитата му от управителят на Тракия Луций Приск. След превземането на града през пролетта на 251 г. готите издигат Приск за анти-император, за да се бият по-добре срещу Деций. Приск е обявен от сената за държавен враг (хостис) и скоро след това убит.
Обсадата на Филипополис изтощава готите толкова много, че те предлагат срещу предаване на плячката им и пленените да получат свободно връщане. Деций отказва това предложение. Книва и войските му с плячката тръгват обратно към тяхната страна и по пътя попадат на римска войска. Книва с обмислена военна стратегия разделя войската си на по-малки части и започва да отблъска римляните към една блатиста местност. През първата половина на юни 251 г. двете войски се срещат при Абритус. Херений пада от вражеска стрела. Деций преживява първата среща, но е убит заедно с остатъка на войската си още преди да свърши този ден.
Требониан Гал става след смъртта на Деций римски император. Той капитулира и подписва договор с готите, който им позволява обратно връщане заедно с плячката им и също да им плаща годишен трибут за респектиране на границите на Римската импери
………………………………………………………………………………………………………………………………………………
През 238 готите и гепидите в съюз първо с карпите,а после и с бастарните и роксоланите нападнали мизия.Същевременно вандалите в съюз с язигите нападнали панония.Вандалите и язигите били отблъснати и тогава астингите (по малобройния клон на вандалите) влязъл в съюз и подкрепил готите.Скоро към тях се присаедили и язигите.Силингите (значително по многобройния клон на вандалите) продължили да воюват за панония до 270 когато били окончателно отблъснати.
През 248 готи и вандали (астингите) нахлули в мизия,опустушили я до Марцианопол (Девня) и се изтеглили.
През 250 готите предприели голямо нахлуване на юг от р Дунав.Те разорили страшно горна и долна мизия,като в голямата битка при Наисос (Ниш) разгромили римляните.След това нахлули в тракия и превзели Филипопол (пловдив).През 251 при отстъплението си в битката при Абритус (Разград) готите отново разгромили римляните, като б бой бил убит и самия император Деций.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………
През 238 готите и гепидите в съюз първо с карпите,а после и с бастарните и роксоланите нападнали мизия.Същевременно вандалите в съюз с язигите нападнали панония.Вандалите и язигите били отблъснати и тогава астингите (по малобройния клон на вандалите) влязъл в съюз и подкрепил готите.Скоро към тях се присаедили и язигите.Силингите (значително по многобройния клон на вандалите) продължили да воюват за панония до 270 когато били окончателно отблъснати.
През 248 готи и вандали (астингите) нахлули в мизия,опустушили я до Марцианопол (Девня) и се изтеглили.
През 250 готите предприели голямо нахлуване на юг от р Дунав.Те разорили страшно горна и долна мизия,като в голямата битка при Наисос (Ниш) разгромили римляните.След това нахлули в тракия и превзели Филипопол (пловдив).През 251 при отстъплението си в битката при Абритус (Разград) готите отново разгромили римляните,като б бой бил убит и самия император Деций.
По това време от север в причерноморските степи пристигнали и германските племена борани и херули.Освен тях от изток дошла група Алани и племето уругунди (вероятно тюрки).В следващите години готите построили огромен флот с който започнали да опустушават римските крайбрежия на балканите и мала азия.Освен това те превзели крим и унищожили скитите.
Промените в района продължавали. Част от язигите се преселили при устието на р Тиса.Скоро от изток на балканите дошли многобройните сарматски племена Аргараганти (по многобройни и силни) и Лимиганти (в някаква степен подчинени на Аргарагантите). Те се поселили в земите на язигите и роксоланите които подчинили. От този момент язигите и роксоланите изчезват от историята.
През 260-261 готският флот минал през проливите и опустушил гръцкото и малоазийското егейски крайбрежия. В следващите десетилетия готите редовно разорявали балканите. През 268 готски флот от 2000 коръба опустушил гръцкото крайбрежие и малоазийското чак до о-в Кипър.След това готите обсаждали Солун. Решителната битка се състояла при Наисос. В нея готите претърпели катастрофален разгром.Само убитите били 50 000 души, а пленените били няколко десетки хиляди. Тъй като готите водели със себе си жините и децата, огромен брой от тях също били заловени. Впоследствие пленените готи били поселени в опустушените от тях балкани. Император Клавдий ІІ в чест на победата бил наречен Готски.
Тази внушителна победа обаче не могла да спре готите.По това време вандалите сарматите и готите живееще около Дакия започнали тежка война чии да са тези земи. Загубилите борбата племена и родове нямали друг избор освен да нападат Дакия и да се заселват там. За 20 години жестоки боеве Дакия била превърната в пустиня от варварите и през 271 император Аврелиан изтеглил цялото и население на юг от р Дунав, а Дакия била предоставена на варварите.
Войните за нея обаче не спрели. Трансилвания първо била заета от астингите (вандалски клон), а после последователно от тервинги, тайфали, виктофали (големи готски клонове) и накрая там се установили част от гепидите. Във връзка с това настанали големи размествания. Готите се разделили на две големи части -Ост и Вест Готи. На две части се разделили и гепидите оставайки съответно при ост и вест готските клонове. Остготите и Остгепидите заели земите от р. Днестър до р. Днепър изтласквайки на запад последните сармати живеещи в района. След това те нападнали аланите и бързо ги победили изтласквайки ги зад р. Дон. Част от аланите били подчинени на остготите. Остготите изградили голям племенен съюз включващ тях, гепиди, алани и дори малцина славяни. От р. Днестър до р. Дунав останали племената вестготи (клоновете тервинги, тайфали и виктофали), грутунги (клон от остготите), вестгепидите, астинги (клон от вандалите), карпи, бастарни, аргараганти и лемиганти.
Въпреки заемането на Дакия войната между племената не била прекратена защото племената не могли да си я поделят. Вестготите, които били най многобройни искали всичко и соро влезли във война с останалите племена. Между 276 и 282 вестготите принудили огромен брой гепиди, грутунги, вандали и бастарни да търсят спасение в мизия. Там те се подчинили на рим и били разселени из балканите. След това бастарните били победени, подчинили се на вестготите и останали да живеят в източните карпати. Част от сарматите били изтласкани в южните карпати, аргарагантите и лемигантите останали да живеят по теението на р. Тиса.
Вестготите успели да победят и подчинят и карпите (те останали в северните карпати). Вестгепидите останали да живеят в трансилвания.Тайфалите заели западно влашко, тервингите банат, виктофалите източно влашко, а грутунгите молдова.Астингите се обедили с братята си вандали- силингите и заели част от северните карпати и западна трансилвания.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Gaius Messius Quintus Traianus Decius) , известен още като Траян Деций, или Деций Траян е римски император в периода 249-251 г. Той е първият император роден в Панония. Женен за Херения Етрусцила от знатен италийски род. Има двама сина, също императори: Херений Етруск и Хостилиан.
Quintus Herennius Etruscus Messius Decius; * ок. 227 близо до Сирмия, Долна Панония; загива 1 юли 251 при Абритус ) е по-големият син и съимператор на Деций Траян, цезар (250 - 251), а през 251 г. се сдобива и с титлата Август. Майка му е Херения Етрусцила (Annia Cupressenia Herennia Etruscilla), благородничка от влиятелна стара етруско - италийска сенаторска фамилия. Загинал заедно с баща си край Абритус (днес Разград). По-късният император Хостилиан е негов по-млад брат.
