LEGIO-IIII-SCYTHICA - история на Малка Скития

ИСТОРИЯ на МАЛКА СКИТИЯ

297 г. Диоклециан формира нова римска провинция Малка Скития.

…………………………………………………………………………………….........................................................…………………………………………………………..
Античност

Най-старото уседнало население, доказано от археологията, тук е от късния неолит. Древните обитатели на Добруджа са тези създали първото обработено злато в Европа, намерено във Варненския халколитен некропол. Те са съградили знаковото за европейската култура селище, открито на острова в Дуранкулашката лагуна. По-късно с тях се смесват северни конни народи и образуват етноса на траките, от когото Добруджа обитават предимно гетските племена. По времето на гръцката колонизация VI-ти век пр. Хр. гърците установяват опорни пунктове по крайбрежието на Черно море и основават тук колонии, най-значими сред които на север от Одесос (Варна) са: Дионисиопол (Балчик), Калиакра и Томи (Констанца). През V-ти век пр. Хр. в областта навлизат скити, а след тях сармати, кимерийци и келти, в 513 пр.н.е. оттук минават походите на персите срещу Скития. След овладяването на Добруджа от скитите тя става известна като Малка Скития (Μικρά Σκυθία, Scythia Minor). В античността тези земи са част от най-значимата тракийска държава - Одриското царство, а през I-ви век пр. Хр. са завладени от римляните (които ги включват в провинция Мизия, а след разделянето ѝ — Долна Мизия и Малка Скития) като част от Римската империя, по-късно в източния ѝ дял, наричан още Византия.

wikipedia
……………………………………………………………………………………..................................................…………………………………………………………………..

Малка Скития

Малка Скития (древногръцки: Μικρά Σκυθία) е античното означение на днешна Добруджа. Територията и ограничена от делтата на река Дунав, е естествено продължение на степното причерноморско пространство обитавано от скитски племена.
Названието се употребява от 2 век пр.н.е. до основаването на Дунавска България. След римските завоевания на Балканите, територията ѝ е включена в римската провинция Мизия, а след разделянето ѝ в Долна Мизия. По времето реформите на император Диоклециан е обособена в отделна провинция Скития (лат. Scythia Minor).

wikipedia

……………………………………………………………………………………..................................................…………………………………………………………………..

Нека разгледаме данни за скити и сармати, които наши и чужди учени не желаят да споменат. В книга I-ва на “География” Страбон обяснява, че в най-дълбока древност името скити е било употребявано за хората живеещи на север от гърците. Т.е. траките също са включени в етноса на скитите. Твърдението на Страбон не е изолирано. Касий Дион е категоричен, че тракийското племе даки е клон на скитите. Знаем, че гети и даки са един народ, говорещ същият език като мизите и останалите траки обитаващи земите на юг от Стара планина. Стефан Византийски е също ясен пишейки – Скюти етнос тракон – скитите са тракийски народ.
Археологическите данни показват, че има огромна прилика между траки и скити по отношение на погребални ритуали, въоръжение и керамика. А самото име скити е прекрасно обяснимо на български език. Страбон предава значението на етнонима скити с гръцката дума номади, което означава скитащи, скитници ( Σκύθας έκάλουν ή Νομάδας ).
Обърнете внимание, народностното име на скитите е обяснимо на български. Този факт се премълчава както от поддръжниците на туранския, така и от тези на иранския произход на българите защото скитите са древни обитатели на Европа, макар значителна част от тях да е обитавала и Азия.

"ТРАКИ, ИРАНЦИ И БЪЛГАРИ –I"

Автор: sparotok

ГРИФОН ГРИФОН

Грифона е един от синволите на Скитите.
Грифоните са "кучетата на Зевс". Те са впрегнати и в колесницата на Немезида - богинята на отмъщението и символизират бързото възмездие, което би сполеляло всеки, извършил престъпление. Малко магически същества са били изобразявани в толкова противоречива светлина, колкото грифонът, бащата на благородния хипогриф. Хибридното чудовище, обединяващо глава, крила и нокти на орел с тяло на лъв, грифонът бил смятан за царствен и смел, зъл и алчен, непорочен . Природа на грифоните
Истории за грифони и аримаспийци от далечната Скития, близо до пещерата на Борея (Гесклейтрон) имало в загубената архаична поема на Аристей от Проконес, “Аримаспия”, ревностно били предадени от Херодот и в “Естествена История” на Плиний. Грифонът построявал гнездо като орел. Вместо яйца, той снасял ахати. Животното пазело златните мини и скритите съкровища и било враг на конете. Невероятно редкия потомък на грифон и кон бил наричан хипогриф. Грифонът бил посветен на слънцето, а древните художници представяли колесницата на Слънцето, теглена от грифони. Той бил често срещан елемент от “животинския стил” на скитското злато; считало се, че обитавал степите на Скития, които се простират от съвременна Украйна до централна Азия; там изобилствали злато и скъпоценни камъни и когато странници се доближавали, за да събират камъните, съществата се нахвърляли върху тях и ги разкъсвали на парчета. Скитите използвали гигантски вкаменени кости, намерени в този район, като доказателство за съществуването на грифоните и за да държат външните лица далеч от златото и скъпоценните камъни.

Moesia. Tomis. Gordian III. (238-244 AD..) And Tranquillina. Bronze.
Av: Draped busts of Gordianus with laurel wreath and Tranquillina with diadem facing each other.
Rs.Crouching grip to the right, put the paw on wheel:
AMNG I 3553rd Varbanov 5688th
Very nice.
11.41 g
26 mm

Грифонът е пазител на скитските съкровища. Според болшинството средновековни автори българите са скити. Не е случаен фактът, че върху короната на българските владетели от Първото българско царство са изобразени грифони. Присъствието на това българско легендарно животно на нашата страница гарантира съхранението на Истината за произхода на българите. Тук Грифонът е изобразен на фона на Слънчевия диск, защото добре се знае, че българите са почитали повече от всичко именно Слънцето. Знакът е оцветен в трите изконно български цвята - бял, зелен и червен.