ИСТОРИЯ на LEGIO IIII SCYTHICA

 
     LEG IV Scythica формиран от Марк Антоний през 42 BC за война срещу партите. Символ: Козирог.
Четвърти скитски легион /Legio IIII Scytithica/ или по стария legio IIII Sorana участвал във военния контингент на Марк Лициний Крас, който през 29 - 28 г. пр. н. е. започнал своята офанзива от Македония на изток - североизток.  Именно заради успешните си военни операции срещу племената по Долни Дунав (и то точно в територията на дн. Добруджа) получава и епитета Скитски. По това време легионът е все още на постоянен лагер в провинция Македония.
     Между 6 и 9 г. легионът, заедно с Легион ХХ Валерия Виктрикс и V Македонски легион участвали в завладяването на Панония и Далмация, след което ХХ легион се отправил към Рейн, а ІV Скитски легион и V Македонски легион останали в Мизия. Четвърти Скитски легион вероятно бил настанен в Рациария, а Пети Македонски - в Ескус. Има и хипотеза, според която и двете бойни единици били временно настанени в Ескус в общ лагер. Вексилации на двата легиона са  участвали при строежа на Крайдунавския път от десния бряг на Дунав - това е видно от надпис, открит в Сърбия. По това време техен командир бил Л. Марций Мацер. От надпис в Италия, гр. Арецо, се споменава същото име, като въпросният Мацер бил едновременно командващ и на двете части, както и провинциален управител. Паметниците датират от 33 - 34 г. и от 46 г. В един от двата легиона служил като трибун и бъдещият император Веспасиан. През 57 г. ІV Скитски легион напуснал Мизия. През 62 г. има данни, че той участвал в кампанията, която се провела срещу партите. Тъй като походът бил неуспешен, ІV Сктитски легион бил обявен за "недостатъчно пригоден за сражения" и бил отведен в Сирия. По време на Юдейската война /67г./ от него били отделени 2000 човека, които се отправили с наместника на Сирия Цестий срещу въстаниците, но били разтрамени и отстъпили. След това, легионът участвал в походите на Троян срещу партите. При Марк Аврелий легат на ІV Скитски легион бил Септимий Север, а по време на управлението на Елегабал, друг негов легат - Гелий Максим възстанал против властта, но начинатнието му се провалило и той бил осъден на смърт. Въпреки това, името не легиона не било заличено, както се случвало с други легиони при подобни събития, защото той не взел активно участие в метежа. Дион Касий съобщава, че по негово време лагерът на легиона продължавал да бъде в Сирия, но не указва точното му местоположение.  През 295 г. легионът е на лагер в провинция Сирия, в Ореса.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

     Развалините на римския град УЛПИЯ ЕСКУС се намират в северозападната част на с. Гиген, Плевенски окръг, на 5 км южно от вливането на р. Искър /в античността р. Ескус - тракийско име/ в Дунав. Той възникнал като индивидуално селище покрай лагера на IV Скитски и V Македонски легион още в началото на I в. /управлението на Август/, в съседство с тракийско селище от къснобронзовата и ранната желязна епоха, което трябва да се локализира северно от римския град. Географът Клавдий Птоломей /II в./ нарича града „Ескус на трибалите".
     Части от  IIII Scythica са станували в Ескус и по-малките близки кастели - Валериана, Вариана и Педониана.
Легионерски тухли с печати от  Зеугма:

Печат върху керамични тухла( плоча).

Колекция от Срем - музей в Сремска Митровица.

Sirmium е римски град в провинция Панония, един от най-големите градове за своето време в тази провинция.

Някои изледвания твърдят, че там са живели до 30 000 жители.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

Тази монета (медальонен номинал) е свързана с Партийската офанзива от 161-166 след Христос. Така наречената Партийска Войни на Lucius Verus с партите, Армения и горна Месопотамия. След успешната камания на Императора войната приключва през 166. от н.е. В някои публикации в интернет се споменава участието на LEGIO IIII SCYTHICA в тази военна кампания. На медальона  е изобразен (на аверса) бюст на Императора Lucius Verus на ляво във военно оборудване. Период на отсичане 164–165 от Н.Е. надпис LAVRELVERVSAVGARMENIACVSIMPIITRPVCOSII. Reverse: Victory на дясно с палмова клонка. Поднася венец към трофей, Двама арменски пленника под трофея. SC под линията.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

Паметник от Филипопол (днешен гр. Пловдив), свързан с ІV Скитски Легион:
Надгробна плоча на Г. Юлий Грат, който гласи:
Here is a monument from Philipopolis associated with IIII Scythian Legion:
Tombstone of C IULIUS. GRATUS which is reads:    
C IULIUS. GRATUS.
VET. COH V. PRAE.
VIXIT . ANN. XXXX
MILL. ANN. XX. DO
MO BERYTO
H. S. EST.
C IULIUS. GRATUS
VET. LEG. IIII. SCYT.
HERES. FACIEN
DUM ……..

ГАЙ ЮЛИЙ ГРАТ
ВЕТЕРАН ОТ ПЕТА ПРЕТОРИАНСКА КОХОРТА.
ЖИВЯ ЧЕТИРДЕСЕТ ГОДИНИ.
СЛУЖИ В АРМИЯТА ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ.
РОДОМ ОТ БЕЙРУТ.
ИМА СВОЙ НАСЛЕДНИК.
Г. ЮЛИЙ ГРАТ
ВЕТЕРАН ОТ ЧЕТВЪРТИ СКИТСКИ ЛЕГИОН И
НАСЛЕДНИК
НАПРАВИ, /ТОВА/ ДОКАТО….

Рациария
Genio Augg(ustorum)
Col(legium) leg(ionis) IV S(cythicae) fa-
brum
praefectur[a]
Cheltitian[a]
c[(urante)] _ _ _
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
от Уикипедия

IV Скитски легион

     IV Скитски легион (Legio IIII Scythica) е римски легион, сформиран от Марк Антоний около 42 пр.н.е.. Последните записи за легиона се отнасят до края на 3 век/ Емблема на легиона е козирог.
     Основаване
     Няма никакви записи за основаването на легиона. Известно е само че е основан от Марк Антоний, за да го използва при участието в Партската кампания и при създаването си получава името Parthica ("Партски"), но много за кратко се споменава под това име.
     За името Scythica ("Скитски") има две различни теории. Според първата -легионът воювал срещу скитите. Според втората - войниците от легиона били така храбри, че ги сравнявали с уважаваните за храбростта си в Рим скити. В полза на първата версия е факта, че легиона няма особени отличия по полетата, където се е сражавал.
     Боен път
     След самоубийството на Марк Антоний Октавиан отправя легиона на брега на Дунав, в Мизия. Съществува мнение, че в началото легиона се намирал в Сирия, но за това няма доказателство. През 33 - 34 г. легионът се намирал на брега на Дунав, където делил лагер с V Легион Македоника (Legio V Macedonica). Легионите се занимавали, основно със строителство и патрулиране по пътищата.
     През 58 - 60 г. участва в Арменския поход на Гней Корбулон срещу партите.
През 62 г. под командването на Пет отново участва в поход срещу партите. Походът е неудачен и легионите са принудени да отстъпят. Понасяйки големи загуби, Пет претърпява поражение в битката при Рандее. Трите легиона, участващи в сражението се покриват с позор, в това число и "Скитика", тъй като са принудени да отстъпят. Остатъците от легиона са отведени в Зеугма (съвр. Зеугма, Турция), тъй като са parum habilis praelio videbatur (оказали се непригодни за сражение).
     По време на Юдейското въстание през 67 г. отряд от 2000 човека се отправя към Сирия, където под командването на наместника в провинция Сирия Цестий е принуден отново да участва в срамни отстъпления. Този нов провал не може да поправи репутацията на легиона.
През 69 г. легионът застава на страната на Веспасиан.
     В края на I век легионът е използван за да построи канала в Селевкия (град, който в наши дни е погълнат от Зеугма).
    В началото на II век легионът постепенно възвръща доверието в себе си. През 114 г. той участва в нова кампания срещу партите, оглавен от император Траян.
     В периода 132 - 136 г. легионът участва в потушаване на въстанието на Симон Бар-Кохба.
През 161 и 162 г. участва в походите на Луций Вер, завършили с разграбването на партската столица Ктезифон.
При Марк Аврелий (181-182) легат в легиона е бъдещият император Септимий Север. Естественно, че в борбата за трона, легиона застава на страната на своя бивш командир.
     По времето на Хелиогабал, през 219 г., легата на легиона Гелий Максим се опитва да подеме въстание срещу императора, но бързо е убит. Легионът изпада в немилост, въпреки че избягва разфомироването, както се случва с III Легион Галика (Legio III Gallica), тъй като практически не предприема никаква действия в подкрепа на Максим.
     По-нататък в историята, има много малко за легиона. През 295 г. легионът е на лагер в провинция Сирия, в Ореса.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Античен град УЛПИЯ ЕСКУС - с. Гиген
Гиген, България
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

     В живописно място източно от Неапол в облата CAMPANIA са намира Абатство Goleto, манастира L'Abbazia di San Guglielmo. В запазената кула Febronia са вградени няколко големи каменни блока, които най-вероятно в античността са били част от споменателен монумент, мавзолей на центуриона Marcus Marcellus Pacius от Legio IIII Scythica. Солидните каменни блокове от центурионският мавзолей с богата украса характерна за римският период са използване през възраждането за да се укрепи манастира срещу бандитските набези по това врене.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

     Инженер Беле де Гонде унгарец (роден 28 12 1851во, в Szõllõske - починал 07.08 1933 Будапеща), професор в инженерният Факултета, професионален писател и историк на водните техники.
Изследвал е военните фортификации по среден и долен Дунав (мостове и канали)
Описва две табели които служат за прослава на Имп. Тиберий
"..Имп. Тиберий осиновен син на Август да се заеме с изграждането на добър път на десният бряг на Дунав.."
Надписът е в Националния музей в Белград
TI CAESARE AVG P
AVGUSTO IMPERATORE
PONT MAX TR POT XXXV
LEG IIII SCYT LEG V MACED

– Текст надписа на Тибериевото  табло –
  Публикация от: Balcanica_XXXIV_2003  BALCANICA XXXIV, Belgrade 2004, 1–450 СРПСКА АКАДЕМИЈА НАУКА И УМЕТНОСТИ БАЛКАНОЛОШКИ ИНСТИТУТО дговорни уредник
ЉУБИНКО РАДЕНКОВИЋ
Директор Балканолошког института

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

     В Мизия в началото на първи век след Христа. Сирия (от 56 / 57 след Христа). I CISPADANENSIЕ  е  в състава на легион IV Скитски след експедицията на Партия   (58-62). Кохортата е в Мизия (75) по време на царуването на Веспасиан, свързани с V Македонски легион. В Мизия при царуването на Домициан (93) и Траян (100). В Мизия в трети век. Префектите: Луций Cilnius Секунд  Домициан

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

     71-72 Марк Лукул нанася поражение на понтийските войски и ги изтласква от западно понтийското крайбрежие. Той обсажда и разграбва Аполония за назидание на другите западно понтийски градове които не оказват по нататък въоръжена съпротива. В района около разположените на север от Одесос градове са граничили с гети, скити и бастарни които са се считали за свободни и са били настроени враждебно към Рим. (Блатавская)
     През 62 г.пр.н.е. за заместник на на Рим в Македония е назначен Гай Хибрида на който са били подчинени отделни територии в Тракия. През 62-61 г.пр.н.е. Гай Хибрида презимува в Дионисопол и вероятно прави опит да получат финансови средства от западно понтийските градове извън римските договорености. Това поражда въоръжен конфликт между обединените сили на градовете от района и местните племена. Римските войски са разгромени от бастарните и др.обединени племена край Истрия с което се загубва постигнатия римски успех от Марк Лукул в района.
     По същото време Буребиста завършва обединяването на гетските племена от двете страни на Дунава.
     46 г.от.н.е. Одесос губи и останалите западно понтийски градове губят своята автономност и се превръщет от част от Тракийско царство в Римска провинция.
автор-Ставри Tопалов

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Legio IIII Scythica (ru)

     Неизвестно, где Август разместил IV Скифский легион; некоторые предполагают, что он стоял лагерем в Сирии, но без достаточных доказательств. Можно только сказать, что в 33-34 году он располагался в Мёзии вместе с V Македонским легионом, подробность, подтверждаемая одной из афинских надписей. В 62 г. он находился в Сирии, где входил в состав войск, которые Пет вёл против парфян. Известно, каким неудачным был этот поход. Приходилось сражаться во время отступления, и легион был отведен в Сирию, потому что parum habilis praelio videbatur ("казался недостаточно пригодным для сражения"). Во время Иудейского восстания в 67 г. от него потребовали выделить отряд в 2000 человек, который отправился с наместником Сирии Цестием и был принуждён к участию в постыдном отступлении. Этот новый провал никак не мог поправить его репутацию; тем не менее, он был призван Траяном в поход под его командованием против парфян. Когда евреи снова восстали при Адриане, он не покинул страну; его легату было поручено управление провинцией в отсутствие наместника Публиция Марцелла. При Марке Аврелии его легатом был будущий император Септимий Север. В правление Элагабала другой его легат, Геллий Максим, восстал против правителя; но его предприятие провалилось и он был предан смерти. Имя легиона не было стерто с памятников в результате этой авантюры, как это случилось с легионом III Gallica в аналогичной ситуации, вероятно, потому, что он не принял активного участия в попытке своего предводителя. Больше о его истории не знают ничего. Дион сообщает, что в его время лагерь легиона был в Сирии, но не указывает точное место. В эпоху "Росписи" его местопребыванием была Ореса.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

     От книгата „Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий”
     IV С китски легион (LEGIO IIII SCYTHICA) би трябвало да се идентифицира със стария legio IIII Sorana — една о т сформираните по време на консулството на Гай Вибий Панза (С. Vibius Pansa) единици35. Емблемата му е била козирог. През управлението на Октавиан и по-точно през 29/27 г. пр. н.е. IV Скитски легион е стационирал в Македония и представлявал ударната сила на Марк Лициний Крас. Несъмнено той е участвал в операциите по делтата на Дунав и в няколко сражения се справил успешно с племената, обитавали части от днешна Добруджа, о ткъдето получил прозвището си „скитски“. Предполага се, че през 6 г. от н.е. в провинциална Мизия били разположени XX легион, IV Скитски и V Македонски, като през 9 г. от н.е. първият о тп ъту в ал за Рeйн. За съжаление в нашите земи засега няма открит паметник, отнасящ се go IV Скитски легион. Според Б. Геров в Ескус първоначално стационирали едновременно IV Скитски и V Македонски легион36. В два надписа о т днешна Североизточна Сърбия — вме стността Лепенска стена при у с ти е то на Болиетинска река, вливаща се в Дунав, се споменават двете части във връзка с изграждането на крайдунавския п ъ т по десния бряг на реката. Датировката на паметниците е между 1 юли 33 г. и 30 юни 34 г. о т н.е.37 От Господин Вир (Джердап) произхожда трети надпис, 6 който също са упоменати дват а легиона. Освен името на император Клавдий, тук се споменава и Луций Марций Мацер — провинциален управител на Мизия и командващ двете бойни единици. Според Н. Вулич а атировката е между 41/44 г. о т н.е., но Я. Шашел я прецизира — 44 г.3** В надпис о т Aretium (дн. Арецо в Италия) научаваме за същия Луций Мацер, провинциален легат и командващ двата легиона (клавдиево време) 38-39.
     Б. Геров изказва предположението, че IV Скитски и V Македонски легион са били в Ескус от края на управлението на Август и при Тиберий, като дава паралели от други места, където можели да стационират два, дори и три легиона 40. Трябва обаче да се отбележи, че през втората половина от принципата на Тиберий в или край Ескус е била настанена и
ала Панзиана. Трудно бихме допуснали наличието на три бойни единици тук, като се има предвид, че и други пунктове по Долния Дунав са имали нужда от военни контингенти. Според А. Домашевски, В. Велков и И. Генчева IV Скитски легион е бил на гарнизон най-вероятно в Рациа - рия41. М. Миркович поддържа една теория на Т. Момзен и Ю. Юнг, според която двата легиона са били в Сингидунум (IV Скитски) и Вимина - циум (V Македонски) или само във Виминациум, днес гр. Костолац 6 Сърбия 42. К. Пач поставя по времето на император Клавдий IV Скитски легион в Ескус, a V Македонски в Рациария43. Д. Беня изказа предположение,че IV Скитски легион е бил във Виминациум, a V Македонски — в Ескус44. Според А. Зотович обаче досегашните археологически проучвания във Виминациум не показват наличието на легионен лагер там преди Домициан45. Изказва се предположение, че тези две части, преди да се от правят към дунавската граница, са стационирали временно в Скупи (Скопие) и Наисус (Ниш). Последното селище е заемало стратегически важно и междинно място между Македония и дунавските земи 46. През 56/57 г. легионът напуснал Мизия и се отправил към Сирия, и повече никога не се връща.
     Тук обаче възниква един дискусионен въпрос.
     В пасаж у Публио Корнелий Тациш се говори за подсилване на римския контингент на Изток, по време на Партската война в началото на управлението на Нерон48. Споменава се Германия и легион без назовано име.Б. филов изказва съмнение за неточност у Тацит. Според него може би с т а в а дума за един о т следните тр и легиона: XII фулмината, III Галски или IV Скитски, к а то отдава предпочитанията си за последния, който в ранноклавдиево време може би е бил в провинция Германия. Той обаче се колебае относно преминаването на тази част през Мизия на път към Ориента, ако изобщо предположението е вярно. Е. Ритерлинг пък изказа друга интересна хипотеза. Според него тук не става дума за провинция Германия, а за кастела Германия, който мнозина историци и археолози са склонни да ситуират при днешното селище Сапарева баня, Кюстендилско.
     Пръв за това споменава К. Иречек. Укреплението се намирало на важния път Филипопол-Пауталия-Стоби. Счита се, че може би там е имало вексилацио на този легион през 45/46 г. о т н.е. във връзка с усмиряването на местното тракийско население и образуването на новата провинция Тракия. Лично на мен гореказаното ми се струва малко вероятно. През 60 — 70 г. на нашия век в Германия бяха проведени археологически разкопки и наскоро излезе една обширна статия на Т. Иванов, който се спира на укрепителната система на римския кастел и късноантичен град49. Най-ранната открита засега крепостна стена е о т началото на управлението на Септимий Север. В проучените сектори няма открита по-ранна стена, която би трябвало да е землено-дървена. Не са о т крити и останки от I в. от н.е.

Стела посветена на божествената Диана, от Titus Aurelius Cassianus, префект на Legio IIII Scythica XIIII Gemina, съпругата му Lucilla и техните деца. Заедно с военната диплома, тези стели са нашите най-важни източници за кариера на войниците и движението на военните части.
Publications: scarlet.be

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

     Нова непубликувана информация постъпи при нас от наш почитател на нашата FB страница.С благодарност към Roberto Bruttomesso за предоставената информация, която не е публикувана досега. Два надгробни каменни паметника на 2 двама легионери от Leg.IIII Scythicae.
     Цитирам поста му на страницата ни във ФБ:
     „Lucius Sentius Niger, син на Lucio, от племето Oufentina, Signifier на Lucio, of the Oufentina, тук е роден, тук е погребан.
Marcus Sentius Macer, син на of Lucio, от племето Oufentina, veteran от Leg.IIII Scythicae, докато беше жив, нареди тези камъни да бъдат изписани за себе си и за брат му.“
Тези стели са открити в община (село) Morazzone Северна Италия близо до Милано. Доколкото разбрах сега са в двора на местната църква.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Фундаментален труд на Олег Александров за римската армия по нашите земи: www.academia.edu

използвани източници:

rome.bg-history.info
oracle-vm.ku-eichstaett.de
romancoins.info
bg.wikipedia.org
freidok.uni-freiburg.de
livius.org
xlegio.ru
livius.org
ancientrome.ru
en.wikipedia.org
bg.wikipedia.org
plevenmuseum.dir.bg
roma-victrix.com
xlegio.ru/ancient-armies
freidok.uni-freiburg.de