ТРАКИЙСКО-ЕЛИНСКО

ОБОРУДВАНЕ

     Преди да представим нашето оборудване съставено от отбранителни и нападателни оръжия и характерните за античността дрехи и сандали ще разкажем за най-интересните шлемове от древногръцкия свят.

     Коринтските шлемове използвани и намирани по териториите на древногръцкият свят.

     Специално внимание заслужава най-култовия и стойностен шлем от нашата общо балканска тракийско-елинска антична история, който е запазил наименованието си през вековете и чиито форми и функционални характеристики са били харесвани и предпочитани от воините през всичките години на човешкият милитаризъм - до ден днешен!

     Коринтският шлем е единствения за когото сме сигурни, че това е оригиналното му название, а не по-късно каталогизиран чрез наименование от учените. Херодот визира несамо произхода му, но и един голям античен център за производство на защитни доспехи, какъвто бил град Коринт.
     Шлемът се появява в края на VIII в.пр.Хр., като се произвежда до самото начало на V в.пр.Хр. Той е изработен от бронз, чрез отливане на бронзова ядка в калъпи след което следва: коване, изтегляне и изтъняване вероятно върху специални матрици.

  

     Възможно е да са правени на места и така наречените “ковашки спойки” като майсторството на изпълнението е довело до незабележими следи от съединяването на бронзовите листи един към друг. Съвсем наскоро в медийното пространство бяха показани  снимки на коринтски шлем намерен на испанското крайбрежие, който принадлежи визуално към по-ранните модели характерни за пред Класическия гръцки исторически период. Този вид коринтски шлемове са известни на специалистите като “Лотосен цвят” заради венчелистчето декорирано в средата над очите

  

     Ако човек се загледа внимателно се забелязва как страничните рамки на носовата част са се отделили неестествено от базовия елемент на носа, като най-вероятно със стареенето на бронзовата сплав се е разрушила тази ювелирна “ковашка спойка”, за която предположихме по-рано! Лично аз не съм виждал така странно изглеждащ носов шлемен предпазител от античността!

rtve.es

     Това са снимки на още един много подобен на по-горния корински шлем, който е намерен на дъното на израелско пристанище и е датиран към VI. В пр. Хр. снимки 03 и 04 но при него няма подобен ефект на дезинтегриране на частите.
     Със своя красив и съвършен вид, тези шлемове свидетелстват за високото ювелирно майсторство на древните оръжейници, които бързо достигнали до една прекрасна-култова, но и функционална форма, като по определен начин цялата глава на воина е била покрита с бронзов шлем, създавайки необходимата защита.

  

     На пръстите на една човешка ръка се изброяват съвременните европейски държави, които могат да се похвалят с археологически находки на този шлем намерен на тяхната територия.

     Няма друг античен шлем, който да въплъщава по-добре в своят образ еквивалента и символиката на божественото коронясване и можем да се радваме, че ние българите сме горди наследници на повече от два артефакта намерени на наша територия. И всичко това казано и написано на фона на споровете между политици от някои EU държави, дали ние българите заслужаваме да сме пълноправни членове на еврозоната и шенгенското пространство и съответно да се възползваме пълноценно от правата и преимуществата произлизащи от това членство.

     Затова съвсем накратко и без претенции за професионално исторически изказ, обръщаме внимание на онези два красиви елински шлема достигнали до трезорите и експозициите, притежаване на националните ни музей.

     Най-известни за нас са шлемовете от НИМ и ВИМ който се отнасят към третата степен в последователността на развитие на коринтските шлемове по класификацията на Херман Пфлуг.

 Те имат типичните характеристики за шлемовете от групата Хермионе с датировка, прециизирана от същия автор от третата четвърт на на VI в. пр. Хр. до края на Гръко-персийските войни.

     Шлемът от Националният Исторически Музей, има отвори направени в горната и в тилната част, което ни води до извода, че шлемът е бил декориран с гребен от конска грива.

 

     Няма съмнение, че ювелирно изтеглените линиите на очите и носа на класическите коринтски шлемове, изобразяват лъвският трофей характерен за образа на Херакъл-Херкулес

     Като подкрепа за това твърдение идва и образа на Картагенския предводител Хамилкар Барка

    Като на главата на неговият бюст изработен в стилът на дредвогръцките богове и митични герои има позициониран шлем в корински стил. Но шлемът е с необичайно изглеждащ за гръцкия стил нос, които по-скоро наподобява лъвска муцуна с ноздри.

     Относно гребените прикрепени върху горната част на шлемовете, те са имали най-вероятно йерархично-декоративна и милитаристично- функционална роля, но има и други предположения, които също изглеждат правдоподобни. Например едно от предположенията е, че извитият нагоре и напред пъстро оцветен гребен от косми на конска грива и опашка, придава на носещият го боец по-заплашителен вид, поради визуалното повишаване на височината му в ръст.

     Другия полезен ефект е, че в реален боен сблъсък на многобройни армии, надлъжно разположените гребени би могло да са давали ориентир на воините строени в по-задните редици на бойното формирование. В този смисъл, чрез визуално следене на гребените от предните редици, задно стоящите са можели да се ориентират в коя посока се насочват най-предните воини. Логично е, че бойните офицери и старшите бойци на самият рубеж да са с очи визуално насочени директно към противника и така най-вероятно онези в по-задните редици са придобивали представа за произлизащото на самата бойна линия, следейки посоката на високите гребени, както и тяхното местоположение.

     Предполага се, че напречно разположените гребени, по линията от ухо до ухо, са били поставяни само върху шлемовете на командващите и също са били направени от конски косми, оцветени в червено или в натурален цвят-черно, бяло или светлокафяво до жълтеникаво- също като цвета на лъвската грива, символ на смелостта и силата на този доминиращ и красив хищник.

 

     Подобни образи се виждат в анфас на месембрийските монети от днешен Несебър. Предполага се, че от гърците, римляните заемат за своите бойни офицери-центурионите напречните гребени на шлемовете, символ на ранговото различие и ориентир за останалите воини в строя на бойното поле.
     Без съмнение представянето на шлем с напречен гребен върху монети на Месембрия-Несебър е целяло акцентирането върху неговото специално значение и висок статус.

     Относно големината и богатството на перата по шлемовете на офицерите с които те се отличавали от обикновените войници и с които Аристофан понякога се подигравал, трябва да се знае, че наистина става въпрос за пера, а не за гребените от конски косъм.

     Двата шлема намерени в България се различават един от друг въпреки, че носят всички белезите на изработка характерни за самият край на VI в.пр.Хр. Тогава се появили и най-съвършените форми на коринтския шлем, характерни с издължената си елегантна форма, бадемоизвити очни линии, дългът стреловиден наносник и големи доближени набузници. Всичко това изработено в сложни форми на корнизният релеф по ръбовете, изразени чрез ювелирно изковаване на изпъкналости и вдлъбнатини в съотношение съпоставено с базовата плоскост на бронзовия лист.

     Погрешно се възприема от световните историци и буквално се превежда от колегите им в България е, че докато надеждно е защитавал главата, коринския шлем закривайки напълно ушите, затруднява силно слуховото възприятие на носещият го. Съдейки от опита на историческите възстановчици, правещи реставрации в духът на Живата история, последната приписана характеристика, не е правдоподобна, даже напротив! Задължително обаче трябва металната част отвътре да бъде напълно покрита с кожа и омекотяваща подплата, понеже резонансът възприет от тънката-кована метална пластина кънти силно и се получава ефекта на камбана. При положение на напълно спуснат върху главата шлем, без тази залепена кожа, всеки опит да се извика силно или даже да се каже нещо на по-висок тон, довежда до резонансен ефект и кънтенето ще е много неприятен като усещане за носещия го.

     Археолозите предполагат, че в древността шлемовете са били  подплатени с кожа или плъст, която се е разпаднала и изчезнала с времето.

     Най-вероятно при някои от по-ранните коринтски шлемове вътрешната облицовка е завършвала чрез занитване или пришиване по краищата на металните ръбове, понеже има останали ясно видими дупчици близо до границата на ръбовете.

     Снимка на две хубави съвременни реставрации на архаични корински шлемове с пришита по ръбовете подплата

     На някои от рисунките достигнали до нас чрез писаните гръцки теракоти - вази и стели се вижда ясно отделно обособени подшлемници, които имат вид на плетена текстура от вълнена или ленена прежда

     Има още един аспект на коринският шлем, който предизвиква нашето внимание като съвременни хора. Става въпрос за излъчваният фалически символизъм, особено подсилено когато шлема не е декориран от гребен.

     Най-интересното е, че на една стела е изобразен такъв шлем “проникващ” в пелтата на цвете. Пелтата която е олицетворение на венчелистче или утроба е изобразена как остава плътно прилепена на мястото на напречният гребен  за който говорихме по-горе

     Дали тези съвпадения са случайни или всичко е въпрос на религиозна и митологична символика, несъвсем добре позната на нас като съвременни хора, но която е била дълбоко вплетена от античните в техния бит.

     Относно формата на отворите за очите и наностият предпазител, коринските шлемове имат такива различни белези, които варират по форма, размер, морфология и начин на изработване.

     Най-ранните коринтски шлемове от архаичният период се отличават със семплата си изработка и са с опростени до минимум форми, свързани с функциите на това предпазно бойно средство.

     Колкото повече се доближават артефактите на коринтският шлем, датирани към класическо гръцкия исторически период, толкова и повече те става по-красиви и по-сложно изработени.

     Като добър пример за символична граница между дизайна на по-ранните и семпли архаични образци на корински шлемове и късните-класически видове на този шлем е един артефакт намиращ се сега в Royal Ontario Museum Toronto, Canada.

wikipedia.org

     За коринтските шлемове с характерните форми и облик от класическият гърци период е писано немалко от професионалните археолози и историци в България: Даниела Цанкова-Ганчева и Гавраил Лазов. .pdf

militarymuseum.bg

thracians.net

     Интересното е, че стотици даже хиляди години след като спира производството на този обожествен шлем, неговата емблематична символика продължава да бъде припознавана от военните и не случайно.

     Гърците от след класическия исторически период, като достойни наследници на своите предци първи започват да имитират характерната символика за коринтският шлем при изработката на по-новите модели шлемове с открити лица.

     В онзи интересен период когото на балканите се водят битки и борби, за утвърждаване на Македонската държава, има военни сблъсъци, които са не по-малко интересни от тези на великия Александър Македонски.

     В този смисъл на воините са били нужни нови, красиви, модерни и по-функционални шлемове, въоръжени с които новите герои да завладяват старите светове и да създават нови модерни цивилизации.

     И ето на сцената се появява нов шлем, който днес е известен с каталогизиращото си гръцко звучно название “Атически ”.

     Шлемовете от този вид си приличат по това, че не са изработени от един лист метал, а са сглобени перфектно посредством спояване и нитоване, като майсторската работа е доведена до такова съвършенство, че местата на съединяване на отделните елементи са били почти невидими.

     Тези Атически шлемове са представяли визуално хералдиката на приетия като божествена корона в древногръцката култура -коринтски шлем:

1. Изпъкналата надочна козирка е символизирала набузниците стърчащи над лицето на воина, носещ повдигнат на тила коринтски шлем.

2. Над козирката е позициониран деликатно изработена-изпъкнала корнизообразна декорация с форма подобна на равнобедрен триъгълник чиито връх в най-високата си част е позициониран в средната линия на шлема имитирайки фалическата граница с калотата на класическият коринтски шлем. Тази подобна на триъгълник декорация чиято основа лежи на козирката, завършва отстрани с ефирна декорация, често наподобяваща филиза на лозата и най-вероятно е свързана с култа към бог Дионис. 

3. Красиво изработен от метал гребен стои на мястото на гребена от конски косъм, като е възможно върху някои метални основи да е фиксирано допълнителна декорация от конска грива или оперение.

4. Голяма част от този шлем са нямали фиксирани набузни предпазители от метал, а само подбрадни кожени ремъци, както е видно и от фреските и статуите.

     На предходната снимка е показан шлем изработен от желязна сплав, намерен в богатата на арментария гробница от Вергина, като според някои автори надочната козирка е разядена от корозията, но крилообразното разширение отстрани в самата основа над набузниците, предполага наличието на такава метална козирка.

     На предходната снимка имаме стела представляваща най-вероятно римският император Хадриан, въоръжен с парасодиум, кована броня за тялото и Атически шлем, декориран с пера и с кожен подбраден ремък.

     Фреска от гробницата на Император Адриан от 117 г. до 138 г. след н.е.
     Римският Император Адриан е бил почитател и познавач на гръцката култура.

     Обичаите характерни за гръцка култура не умират след като Рим налага своето доминиране на балканите, а и по целия стар елински свят, даже напротив, римляните обичат и се учат от гръцката култура, така както са се учели преди това от етруските.

     Като стана дума за етруските трябва да отбележим, че те още в края на архаическия период започват да използват псевдо-коринтси шлемове умалени дотолкова, че е било невъзможно да се използват спуснати напълно на главата по начин характерен за класическият елински шлем.

     Даже формата и позиционирането на отворите на очната линия са били нефункционални, а символично-декоративни. Дали римските офицери са използвали псевдо-коринтски шлемове, можем само да гадаем, понеже датирането на артефактите достигнали до нас са от по- ранен пред римски исторически период. Същевременно обаче издяланите образи по стелите представящи римски легионери и офицери ни разказват друга по-различна история, представяща арментарията от републиканският и по-късният имперски период на римската цивилизация

     Ние като съвременни хора неосъзнаваме, че даже в елементите на офицерски шапки от първата и втората световни войни, а и в съвременните модели, можем да открием онези елементи пресъздаващи символично формите характерни за класическият коринтски шлем

      Козирката над очите пресъздава набузниците стърчащи над лицето на воина носещ коринтски шлем повдигнат на тила.

      Над козирката е околожката вече силно видоизменена, съвсем изгубила фалическият символизъм.

      Меката горна част на съвременните офицерски шапки със своята форма наподобяваща равнобедрен триъгълник, чиято основа “стои” на околожката, все още има типичното фалическо излъчване на калотата характерна за коринтския шлем.

    В нашия клуб за исторически възстановки Скития Минор, само трима от членовете имаме в колекцията си реплики на този красив корински шлем.

     За съжаление този модел на елински шлемове от древността са трудни за изработване и съвременните производителите държат високи цени, които не са по джоба на всеки един ентусиаст, решил да си набави подобно оборудване.

     Снимката с античния фриз върху който е поставен бронзов коринтски шлем тежащ не повече от пет килограма е изработен от Manningimperial, които са най-добри засега в този сегмент и тежи 1.65 кг.

      А това е първият опит на нашия приятел и партньор-бизнесмена Vijay Dass! Много добър опит изпълнен от листи на бронзова сплав тежи малко повече от този на Манинг 1.700 кг..

      А този на снимката по-долу е нашия първи опит да премоделираме шлем на Дипика, като той имаше своето кръщение на фестивала Натали ди Рома в Италия влизайки в ролята на божествена корона красяща красивата глава на нашата Богиня Минерва!

      Не на последно място по трудност за закупуване е керасата за тялото.

     Изработена от месинг тя тежи близо 7 кг. Самият и размер допълнително оскъпява транспорта на този необходим аксесоар, ако човек иска да го има в колекцията си.

...

     Един много бързо направен колаж като чрез него продължаваме пътешествието ни “Напред към миналото” посветено на нашата история от античността.
     Този път новата ни придобивка е шлем от предримския период на балканите, известен с наименованието си Пилос. Това е един шлем който може да се използва в много широк исторически диапозон.



 

      Една снимка, на която съвсем случайно фотографа е успял да заснеме и петте наши различни коринтски шелема един до друг.

     Чудесни сандали направени в стил характерен за онази епоха.

     Снимка направена преди доста години, в един хубав и слънчев късен есенен ден, в който клуб за исторически възстановки Скития Минор, засне фото сесия в дворът на АЕМО "Старият Добрич" на реплики, които представят част от оборудването на тежко въоръжен античен войн VI-V В ПХ. И ето как изглежда щита от вътрешната страна

     Изображение на хоплити в бойна редица нарисувана върху вазата Чиги намерена в град Монте Агудзо.

     А това е снимка на нашата втора придобивка, с която сме горди!

     Бронзова апликация от щит изобразяваща петел от колекцията на Археоблогическият музей на Олимпия, която ни послужи като идея за пресъздаване на декорация за нашата реплика. Всеки от щитовете тежи между пет килограма и половина и шест килограма, а това е линк към разказа на майстора Стефан Стефанов от В.Търново, изработил и сглобил дървените щитове. .pdf

     Герестия петел изкова члена на Асоциация Скития Минор – майстора Емил Маринов.

     Мечовете на въоръжение при хоплитите, които са били най-характерни за историческия период известен като Класическо гръцки са два Ксифокс и Копис.

Osprey Publishing

     За кописа можем да отбележим, че гърците са заимствали модела на това оръжие от персийците, като меча е еволюирал наследник на по-ранните промушкващи мечове и рапири от бронзовата ера. Тук вече има ясно обособена режеща част, като във втората половина има удебеление и увеличаване на острието. Това създава ефекта на увеличаване на кинетичната сила при замах по вертикала и хоризонтала.

     Засега имаме в колекцията си само един представител на гръцкия класически меч Ксифос и при поправката на репликата произведена от Дипика, решихме да се придържаме към оригиналната визия на един то мечовете от некрополът Камповалано.

       Ето малко информация която намерих на български език за любопитните.
    Ксифос е двуостър еднорък меч, служил на елиските хоплити и други древни воини от различни народи на Средиземноморието и балканите. Използван е като второ нападателно оръжие на бойното поле от гръцките хоплити след копието. Той се е носел закачен под лявата ръка. Ксипосът е влизал в действие само когато копието бъде неутрализирано и започва близък бой. Много малко такива мечове има оцелели до днес.

     Образите, достигнали до нас и известни на мен на подобни мечове и техните ножници показват различни вариации на горната част на ножницата, като много често те са декорирани. Украсата, предполагам, че е била различна в зависимост от майсторът и собственикът, поръчал това оръжие, като най-вероятно е имало някакъв вид канон или мода и стил на изработване и декориране!

      "Ксифос" е думата, използвана за първи път от Омир за меч. Според архивите, мечът е бил двустранно заточен, като най-широката му част е малко преди върха. Според изследователя и ковач на мечове Петър Йонсон името "ксифос" означава "проникваща светлина".

    Листовидната форма на ксифоса е подходяща за нанасяне на разсичащи удари и промушване. Дизайнът най-вероятно е просъществувал от появата на първите мечове. Разширението и утежняването на острието което започна в средата и завършва със заострен промушваш връх създава кинетично усилване при замах!
     Остриетата изработени от бронз или желязо са подходящи за листовидна форма, поради мекотата на металите в сравнение със стоманата.
      Първоначалният ксипос е бил бронзов меч. В класическия период е бил правен от желязо.
Листовидните къси мечове не са ограничени само в Гърция, както се смятало и могат да бъдат намерени по територията на повечето средиземноморски дъжави в края на бронзовата епоха под различни имена. Бронзови мечове с листовидна форма от началото и края на второто хилядолетие все още биват откривани. Железните мечове силно се окисляват (ръждясват) през годините, и само няколко железни меча са оцелели, в контраст с бронзовите мечове, които на тази възраст са много по-добре запазени. Именно затова се знаят много неща за мечовете от бронзовата епоха и много по-малко за тези от началото на желязната епоха

     Образи стигнали до нас от историческия период на Класическа Гърция...

      ...до Елинистичния период.

     Копията са два вида, като едното е обикновено с листовиден връх, а другото с характерните за гръцките хоплити с наименование Дори дължината е между 2.4 и 2.7 м - нашите са два метра и четиридесет см.

     Те имат бронзов острие и в задната част известно като сауротер - преведено “убиец на гущери” и това ги различава от другите копия.

     Това острие продължава да се използва и в дългите копия на Македонската фаланга - Sarissa, но вече главно като противотежест и за по-надеждно застопоряване в земята.

     На тази красива стела се вижда как единия хоплит държи на рамо своето дори, като най-удобното място за захват на сауротера е в шийката между острието и фунията за дървеното тяло. За съжаление сауротера и асписа са с отчупени части, както и най-изпъкналите части на шлемовета, но като цяло това е едно от най красивите класически изображения достигнали да наши дни. Двама та са облечени с ленени дрехи-хитоникус, без кераси и кремиди за краката.

     Снаряжение на коринтски боец от началото на V в. пр. Хр.
    (шлем, наколенници и острие на копие) намерени в гроб от Южна Италия, принадлежащи на воин с име Денда, чието име е било инкрустирано на левия наколенник. 
     Държавен музей на антични колекции, Мюнхен

     Кремидите комплекти които ние имаме и използваме в нашия клуб са няколко различни вида, като само няколко от нас имат свои лични, които са ни направени по мярка и ни пасват точно. Когато кремидите са направени от майстор и по мярка на собственика те не се усещат и стават като част от тялото. Но ако не пасват добре, човек  трябва да си ги намества на краката и трябва да свикне с тях.


 

     За ромфеите в българия е писано много, като за любопитните да научат нещо интересно препоръчваме чудесната книга Траките на Иво Йоновски

     Две снимки на колекцията от наши ромфеи, като повечето от тях преминаха през една метаморфоза, образно казано. То се случи понеже в началото ги бяхме направили с дървени дръжки, но след като се консултирах с писателя на книгата, решихме да сменим дървото с навита кожена лента! Първо, понеже няма следи по повечето артефакти, които да навеждат до мисълта, че са използвали дръжки от познатия вид закрепени с нитове. Второ, логически изцапаното дърво с кръв се подържа по трудно, а лентата от кожа се сменя по-лесно.

     Една от нашите последни придобивки е Беотийския шлем.

     Само два такива артефакта са известни, като единия е намерен в река Тигър 1854 и е в Британският музей, а другия е у нас в България, намерен в Sesaginta Prista - Русе .

     Двата комплекта от ленени доспехи претърпяха доста работа докато придобият този вид който на нас ни харесва.

     В комплект с двата малки бронзови щита сме готови да застенем в редовете на Филип II или Александър III Македонски или Александър Велики.

     Репликите са изработени от един метален лист в стилът на Виланованския щит, Италия датиран към началото на Желязната епоха.

bg.wikipedia.org

      Този богато декориран бронзов щит с характерният си размер и форма на отбранителното оръжие се доказва през хилядолетията и се налага в оборудването на много армии и народи, минойски критяни и елини, включително и на македонската фаланга и илирийските наемници, а защо не използван и познат по нашите тракийски територии.

  

 

     За онези които са любопитни да научат повече за войната в гръцкия свят, това линк където има хубав текст.

Из: "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму. Изд. "Български художник", 1979 г.

 ...

  

     Представяме колекцията ни на повече от 4 Атически шлема от Елинистическата епоха. Плюс Беотийския ни шлем, като всички тези са били харесвани и използвани от тракийските воини не само на собсвена територия, но и на ауксилиарна служба към Рим.

Митридатовата лестница в град Керч на Кримския полуостров в Русия е едно чудесно място където можем да пресъздадем предримския период на Черноморието ни.
     Облечени и оборудвани подобаващо за онези славни времена, това не е лесна задача, но ние работим по гръцкото ни оборудване от този славен исторически период на Εύξεινος Πόντοςis.

     Нашите два щита с овална форма характерни за воините на диадохите от края на Елинистическата епоха са готови. 

 

 

------------- 2014 ------------- 


 

Шлемът от село Плетена


 Вече повече от 4 години имаме в нашата колекция два от най-красивите и заинтригуващи със своя вид шлемове,
реплики на известният шлем от село Плетена. Надявахме се, че ще имаме възможност да ги покажем в действие
пред българската публика, но няма интерес в България към този исторически периоди досега няма нито една БГ
фестивална инициатива посветена на предримския период от античността. Шлемът от село Плетена е толкова
интересен и необикновен, че по-повърхностно запознати хора го определят като фалшив, което само по себе си е
показателнo за слабата информираност на онези които твърдят подобно нещо.
 
 
За онези които са любопитни да научат повече, това е Link към най-подробното описание на шлема.
www.europeana.eu
Накратко: Шлем. 400-350 г. пр. Хр. Плетена. НИМ.
Бронз, сребро, тракийски тип с шарнирно прикрепени набузници, украсен с носикенемори, запълнени с насечки,
"рибена кост", имитиращи силно стилизирана брада. По тялото на шлема са апликирани сребърни розети; датировка
- ІVв. пр.Хр.,случайна находка, с. Плетена, Благоевградско.

Текста по-долу ни навежда на мисълта, че най-вероятно този шлем не е бил единствен.
www.thracians.net
В местността ” Гробето” до село Стойките, Гоце Делчевско е открит разрушен гроб. От него произхождат два
бронзови набузника, част от бронзов фронтон от шлем с релефна украса, желязна ромфея и един черно фирнисув
кантарос.
Интересни са набузниците, от които само единият е публикуван. Той е украсен с релефни насечки, имитация на
косми на брада, които обаче се различават от тези на известните шлемове тракийски тип. Единствената прилика е с
големият, богато украсен шлем от Плетена. Това ни навежда на няколко извода.
- Явно този шлем не е уникална находка, а е серийно производство, поне що се отнася до набузниците му.
- Ако приемем, че набузниците от Средна са на шлем тракийски тип, то познатите находки се увеличават с една.
- Странно е наличието на фронтон. Такъв имаме познат от храмана Атина в Пергам. Това още повече показва
важността на находката. Също така не сме сигурни дали този тип набузници не могат да се използват и с други
шлемове.
Датировката е извършена от Илия Кулов, публикувал материалите. Тя е в първата половина на 3 в. пр. Хр.

Предисторията на тази два шлема от нашата колекция е, че ние трябваше да извървим дълъг и труден път докато ги
прибавим в колекцията си. Преди повече от 5 години ние получихме прототипа изработен от един от най-скъпите
производители на реенактинг оборудване, но разочарованието ни бе огромно за съжаление! Въпреки, че уговорката
ни с производителя – шлема да е изработен от лист от бронзова сплав и с посребрени месингови декорации,
репликата само отдалече погледната заслужаваше парите и времето похарчени за случая. Да не говорим, че
размерът му бе много по-голям от колкото трябваше.
 
Решихме да рискуваме и разглобихме шлема на съставните му части, като разрязахме на повече от две части
базата, разделяйки я челна (лява и дясна) и тилна. Също и фригийската декорация.
 
Последва много дълъг и скъпо струващ период на майсторене с цел да съберем отново шлема, като за тази цел се
включиха повече от трима майстори.
Най-накрая доколкото можем доведохме формите максимално близко до оригиналът и започнахме да сглобяваме
шлема. Тук ще споделим, че най-голямата трудност бе намирането на бронзови сплави, понеже навсякъде се
предлагат само месингови такива. Шлемът вече стана с нормални размери и форми.
  

Бронзовите набузници също трябваше да се премоделират, понеже формата им не съответстваше на нужната за
случая визия.
 

За тази цел символизма на силуета в средата на лицето трябва да наподобява (мъжкото достойнство), така както е
на оригинала.

И други шлемове от този период на Елинизма са характерни и фалическото излъчване на лицевият силует
с неизвестен за нас подтекст представящ превъзходство, мъжественост и високо положение в обществото най-
вероятно, понеже подобен шлем е струвал състояние.

Илюстрации от книгите на Osprey 360 MAA - The Thracians 700 BC-AD 46
Траките VII в.пр.н.е. - II в.сл.н.е./ Древните воини по българските земи
Автор: Иво Йоновски
Художник Радослав Георгиев
 
За наше щастие един от най-реномираните производители на реенактинг оборудване, пожела да включи в каталога
си този шлем и след като му изпратихме подобрената от нас версия на шлема, ние вече можем да се похвалим с
две от най-красивите бронзови реплики на шлема от Плетена в нашата колекция.
 


 

От известно време работим по идеята да декорираме с гребени нашите коринтски шлемове и ето, че ние материализирахме нашите плановете.
   


Доколкото ни е известно, няма информация идваща от античността, която да посочи значението на гребените разположени напречно или надлъжно върху гръцките шлемове от Архаическата епоха. Можем да предположим, че вероятно всеки един воин е решавал как да постави гребена на собствения си шлем, воден от милитаристични, религиозни или идеологически убеждения. Вероятно преизползването, практичността и естетиката също са били важни фактори, но опознавайки хората от античността чрез изучаване на писмените извори и археологическите артефакти, предполагаме, че религиозността е водеща в избора на милитаристичната символика.
Има много образи достигнали до нас от античността на които гръцките хоплити с коринтски шлемове, нямат гребени. Също някои от най-емблематичните артефакти на коринтки шлемове нямат следи от закрепващи елементи за гребени.
  
Гребените са изработени само от естествени материали: дървен фурнир и конски косми.
    
На тези снимки сме се спрели, за да покажем откъде сме взели идеята за начина по който сме оцветили и украсили базата на гребените.
  
Нашата стара колекция от мечове характерни за предримския исторически период на Балканския полуостров.
    
Добавихме още три гръцки меча XIPHOS, като нарочно ги направихме да са различни, в духа на добрите примери от археологическите находки известни ни от музейните колекции.
  
Добавихме малки (лъкообразни) катарами в античен стил известни ни от археологическа находка на гръцка бронзова кераса. Благодарение на тези катарами всеки ще може според случая да прогонва дължината на ремъка с цел Ксифоса да се позиционира високо под мишницата, както трябва да бъде. По този начин воина в боен строй, притискайки с мишницата си канията, ще може да изтегли меча, докато дланта и предмишницата на лавата му ръка е ангажирана с щита.
  


 

Македонски щит Аспис

Готови сме и в склада на нашето Сдружение имаме два от новите ни гръцки щитове.


В края на 2019 ние успяхме да завършим нашият първия македонски щит, придобил известност с характерната си форма от фреските и стелите на гръко-римското изкуство.
Ето, че в началото на лятото на 2020 допълнихме колекцията си с още един напълно завършен гръцки щит. Втория е с малко по-различен профил, но и той също е декориран с Македонската звезда (слънце), като най-емблематично проявление на този тип щитове е характерно за непобедимата македонска фаланга на Александър Велики. Оттам идва и известността на този щит, така широко разпространил се в стария гръцки свят.
https://bg.wikipedia.org/wiki/
На някои фрески щитовете са изобразени с оцветена повърхност, а на други фрески сияе с полиран метален цвят.


Войните на римляните с гръцките царе са добре известни в историографията, като например цар Пир даже удържа своята „Пирова победа“ на Апенинския полуостров. До нас са достигнали много добри образи тези специфични македонски щитове представени чрез римското изобразително творчество, най-вероятно обрисуващо битката при Пинда.

Последвалите нестихващи воини с Понтийските царе известни като Митридатови войни също оставят своята следа в историята.
https://bg.wikipedia.org/wiki/
И още една разновидност стигнала до нас чрез историческите писмени данни –Аргир аспидес "Сребърни щитове" Ἀργυράσπιδες.
https://en.wikipedia.org/wiki/Argyraspides
Най-вероятно само най-висшите офицери са можели да си позволят да посребрят щитовете си, а за останалите фалангисти, това е ставало чрез калайдисване на предната повърхност, което е метод добре известен в античността.
Нашите реплики са изработени само от естествени материали без гръцките букви изписващи името на притежателя, понеже това би ангажирало реконструкцията в точни исторически рамки, което не е приемливо, имайки предвид дългия времеви диапазон в историята и многото различни артефакти отнасящи се към този модел щитове, намерени в широките граници на стария гръцки свят.



Размера на нашите щитове са изработени според артефакта на бронзовият щит (Of King Demetrios) с големина от 69.8 cm без да се смята ръбът с триъгълниците, които в последствие се подгъват навътре към задната страна. Изкован е от един меден лист с дебелина 1 мм. и тежи 4 кг. Дълбочината е както следва според описанията около - 15 cm.
Завършен щита заедно с дървеното тяло изработено от двупластен залепен на кръст фурнир -тежи 5.100кг. което е приемливо за такова отбранително средство.
В задната част има месингова шина за захват на предмишницата и четири скоби с декорации за халките към които са колана и дръжката за дланта, които от своя страна имат възможност да се прогонват според случая за по-удобно.



Тежината на щита не е нито голяма, нито малка, но достатъчна да предизвика дискомфорт към онази част където колана виси на врата. Така се получава само при боравенето с дългото фалангистко копие „Сариса“, понеже и двете ръце са ангажирани и щита въпреки, подкрепата на лявата ръка виси на врата на хоплита. Фрикция може да се избегне ако се ползва предпазен шал и онази част на линаторакса или торакс, която е като вдигната яка отзад на вратът.

Споделяме информацията свързана със само с някои от широко известните артефакти.


"Of King Demetrios"A GREEK BRONZE SHIELD
HELLENISTIC PERIOD, CIRCA FIRST HALF OF THE 3RD CENTURY B.C.
27½ in. (69.8 cm.) diameter

 
Shield in the name of Pharnakes (King Pharnaces I of Pontus). Bronze, made in Pontus. Date between 185 and 160 BC
https://en.wikipedia.org/wiki/Pharnaces_I_of_Pontus
http://www.getty.edu
Размери : 79.7 × 81.4 × 11.8 cm

 

Най-големия известен ни артефакт е в албански музей. Apollonia. - Bronze, доколкото се разбира с ширина в основата 97 cm. Museum of Apollonia Albania. В центъра многолъчевата звезда е заменена с образа на Медуза Горгона.
http://archeoparks-albania.com



Колаж -колекция от различни декорации на подобни щитове, достигнали до нас през вековете като художествени образи или артефакти. Трябва да се отбележи, че не всички имат многолъчева звезда в центъра.
Нумизматиката също може да се отбележи.



Многолъчевите звезди, като декорация на щит са се ползвали още от началото на Архаическия период.
ATTICA MEDONTID CLAN

 

 


 

 

 

     Интересна подробност е липсата на скобата за предмишницата „Портакс“ която се вижда при известния ни артефакт на гръцки щит тип „Аспис“ от гробницата на Филип II Македонски във Вергина. Виждат ясно щифтове, които влизат в подобни на панти улеи, като на изрязаните места се предполага, че се поставят улеите които са към портакса и се заключват като панти с щифтовете. Но защо е нужна тази сложност? Това няма практична функционалност и е без религиозен смисъл, при положение, че в античната арментария това са двата определящи фактора при конструирането и изработването на нападателно и отбранително въоръжение.

  


     Можем да предположим, че богатите благородници от древна Елада и Македония са се страхували от робите си и наличието на такова мощно отбранително оръжие като еднометров щит в къщата е можело да струва много неприятности ако попадне в ръцете на разбунтувал се роб. Затова можем да предположим, че портакса е бил съхраняван отделно трудно достъпно място с цел да не може щита всеки момент да бъде използван от всеки, при положение, че вероятно е било обичайно част от оръжието да се експонира в къщите на богатите благородници.
Някои предполагат, че това е изобретение на спартанците, заради зверското им отношение към поробените илоти! Илотите са поробеното население в Месения. Те се занимават със земеделието, като се изхранват главно с него. В ежедневието илотите са под постоянно наблюдение и се отличават от всички с особеното си облекло. За да се предотвратят каквито и да е опити за въстание, всяка година държавата прилага предпазни мерки, като спартанците се пръскат из цялата страна и избиват най-смелите и енергичните сред илотите. При положение, че робовладелството е било широко разпространено в гръцкия свят от античността, само можем да си представим отношенията между господари и роби от този период.

 


 Антични чаши и съдини.
Антични чаши и съдини за религиозни ритуали и ежедневно ползване в духът на Живата история и експерименталната археология.
В западна Европа и Обединеното Кралство вече има утвърдени добри практики на реконструкции от античното ни минало, в които се представят чаши и съдини за пиене, хранене и религиозни ритуали. Даже в далечна Австралия колегите не жалят средства и усилия, за да пресъздадат празнуването в античнастта чрез пиене и хранене, използвайки адекватни на историческият период съдини по форма и материал. В нашето Сдружение Скития Минор също следваме добрите практики и за последните пет години можем да се похвалим с добра колекция от посуда характерна за предримския и римския период. Разбира се най-базовите дървени чаши и чинии, плюс рогове за пиене от чифтокопитните са били използвани от обикновените хора, но богатата висша прослойка е демонстрирала изящество и богатство чрез съдини изработени от бронз,сребро и злато. Посудата за пиене и хранене изработена от печена глина също е била достъпна до широките народни маси, като най-богатото майсторско и детайлно изящество на вазописта са можели да си позволят само средната класа и богатите.

 

Колекцията ни от киликси се обогати с още два броя, изработени от медна сплав, сглобени чрез калай, като накрая са посребрени. Ние продължаваме стъпка по стъпка да повишаваме нивото на качеството на изработка, като за в бъдеще ще експериментираме нови технологии на изработка с цел да се приближим още до изяществото на тези красиви и чаши, характеризиращи се със своята уникална форма и дизайн.



Това са други чаши и съдини за пиене и хранене, като повечето от тях са се използвали и преизползвали и в римския период.

 

 


В нашето Сдружение, сме вдъхновени от идеята някой ден да имаме шанса да станем част от симпозиум в истинска атмосфера на антично помещение обзаведено с мебели отговарящи на историческия период. И така хранейки се с пръсти, полегнали на легло тип клине да изиграем една игра коттабос.

 

Ние лично сме привърженици на играта която, от чашите майсторски се изстрелват по целта в центъра на стаята кости или костилки останали от храната.

2020 година можем да обобщим, че след близо 10 години от началото на историческите възстановки от античността, в България все още нивото в този сегмент е доста базово, да не кажем и много ниско, като няма ясни критерии и рамки на историческа достоверност на която трябва да отговарят поканените да се представят групи от рекоструктори.
А ето и няколко добри примери от Европейски страни, където наистина се правят достоверни реставрации на жилищен екстериор и интериор от предиримския и римския период на античността.

Aquincum Múzeum Будапеща


Arbeia, South Shields Roman Fort Обединеното кралство.

В това отношение музея в Carnuntum Австрия е ненадминат като екстериорен дизайн и откъдето ние лично имаме много хубави спомени и няколко снимки за спомен.