MARATHON 2015

 Остана в историята и този култов празник посветен на епичните битки от античността!

ΜΑΡΑΘΩΝ ΑΡΧΑΙΩΝ ΔΡΩΜΕΝΑ

 

     За първи път в стила на живата история и експерименталната археология, групата от България и от източна Европа, съставена от Българи и Румънци, взе участие в Гърция на събитие посветено на битката при Маратон през 490 ПХ. в Елада.
     Успешно е думата чрез която можем да степенуваме нашето постижение в тази красива съседна на България държава, която е пряк наследник на древна Елада. Но нашия клубен успех не е случаен, а е благодарение на повече от пет годишен труд и подготовка.
     Как да преведем мотото на таз годишния празник в Marathon - Archeon Dromena?
   Нашия приятел Янис от Гърция ни обясни, че това означава "Doings of the Ancients" или на Български език “Маратон - Античността в действие” или “Живата Античност в Маратон”.
    На плажната ивица на Маратон се събрахме участници от Гърция, Италия, България и Румъния, Обединеното Кралство, Белгия, Франция и Канада и САЩ, като вероятно пропускам някоя държава. Програмата ни бе изпълнена с много ангажименти, разбира се всички от тях приятни и нямахме достатъчно много време, за да се опознаем или поне не толкова колкото на нас ни се искаше.
    Бяхме само 19 на брой участници от България и Румъния, всички прекарахме чудесно времето си заедно с нашите нови приятели в Маратон и Атина, като членовете на Сдружение Скития Минор за пореден път показахме, че можем да бъдем достойни наследници на нашето историческо наследство.
    А това е линк със спомен отпреди 5 години
trud.bg
   Запазили сме и още един текст популярен в БГ медиите от 2011 г., който днес е вече неоткриваем.

     "Облени в пот под доспехи от древността, след като са преспали върху слама, шепа ентусиасти, дошли в Гърция от четирите краища на света, пресъздадоха на място битката при Маратон, която преди 2500 г. е променила съдбата на Европа.
     В продължение на три дни на плаж край сегашното селище Маратон, на 40 км от Атина бойците по сандали и туники показаха епизодите на сблъсъка между силите на Атина, яростно защитаващи независимостта й, с нашествениците перси през 490 к. преди Н.е.
     Това е премиера на историческа възстановка по тези места, изцяло финансирана от участниците, дошли от Великобритания, Австралия или Канада, някои от които с години са събирали парите за пътуването си. За тях това е мечта, превърнала се в действителност.
     Общо в костюмите, аксесоарите, въоръжението и престоя са инвестирали близо милион долара, е изчислил бившият канадски писател и о.з. офицер от американските ВВС Крисчън Камерън, заел се с подготовката.
     В началото на тяхната авантюра запалените любители на античността е трябвало да убедят гръцките си домакини, че и 2011 г. е подходящата година за отбелязване на 2500 годишнина от битката, която Гърция чества през 2010 г.
     Участниците – общо петдесетина вместо очакваните 200 показаха решителността си да преживеят битката в нейните подробности, като спяха на слама, хранеха се скромно и пиеха вода от дървени чаши. В последния момент, група, която трябвало да дойде от България и да играе персите, не пристигнала. Задачата на гръцкия лагер щяла да се окаже много лесна срещу шепата противници и се наложило преразпределение на доспехите и ролите.
     Участниците не получили и разрешение от министерството на културата на Гърция за достъп до археологически обекти като Агората или атинския Акропол. Кметството на Маратон обаче им оказало материално-техническа подкрепа. Градът дори поискал всяка година подобно зрелище. Участниците се надяват, че поне след три това ще е възможно и тогава те ще са не петдесетина, а 500.
     В наши дни Маратонската битка, една от първите описани от историците начело с Херодот, се свързва с маратонското бягане, вдъхновено от легендата за атинския вестоносец, който тичал до Атина, за да съобщи за победата, и издъхнал от изтощение.
    Битката е символично събитие за гърците, удържали победа срещу свръхсилата на онова време персите, доказващо, че гигантът може да бъде победен. Според някои това е битката, спасила западната цивилизация, но може също да се каже, че персите, прадеди на сегашните иранци, са загубили контрола на Европа. /АФП
      Атина / Гърция
      Група от 15 български “персийци” предреши великата Битка при Маратон в полза на атиняните и платеянците, предаде АФП.
    Над 200 ентусиасти от Европа, Северна Америка и Австралия са в южната ни съседка в опит да пресъздадат сражението между персийските нашественици и древните гърци отпреди 2500 години. В касапницата от 12 септември 490 г. пр.н.е. са убити 192 атиняни, 11 платеянци и около 6400 персийци.
    “Наши български приятели трябваше да участват на страната на нашествениците, но се отказаха в последния момент”, обясни организаторът на възстановката Крисчън Камерън. Така “персийците” останали само 50-ина и поражението им било гарантирано.”

     Този текст сякаш е писан за 2015 с тази разликата, че ние сме 19 наброй редом с представителите на другите народи и доказахме, че на нас може да се разчита. Двама от нас се представиха като гръцки хоплити, а останалите 17 бяха в ролята на траките долонки и скити. Но, за да се случи това трябва да има взаимно разбиране и уважение, понеже разстоянието е над 2500км, символично пропорционално на годините изминали от тази славна битка!
     Честно казано ние се надявахме на повече ентусиасти, които да се присъединят към нашето пътуване и да участват с нас, но да се надяваме на по-добри времена в бъдеще. В този смисъл винаги е по-добре да сме повече на брой, но без да имаме помощ нито на общинско, нито на държавно ниво, вече повече от шест години, ни е много трудно сами да финансираме абсолютно всичко свързано с възраждането на нашата антична история.
    По-долната панорамна снимка показва членовете и приятелите на Сдружение Скития Минор, като тук не се делим на участници представящи цивилизовани или варварски народи от античността, а напротив всички заедно чрез нашето участие почитаме падналите в тази епична битка.

 

     Както си спомняте в музея на Акропола в Атина видяхме статуята на ездач-воин с дрехи характерни за близкоизточните народи, като предполагаме, че най-вероятно това е скитски воин-изпълняващ ролята на полицай.
     Онези които бяха с нас си спомнят, че скулптурата на този ездач е в зала където не се снимаше с цел да се запазят цветовете на рисунъка по артефактите. Факта, че статуята на този ездач е била ритуално погребана от атинските жреци заедно със останалите варварско натрошени статуи при окупацията на Атина от персите при втората гръко-персийска война ни навежда на мисълта, че тя е била осквернена и натрошена от персите понеже не са я харесвали и даже още повече-мразели са символизма които тя представяла!
     Спомняте си разбрахме, че длъжността на полицаи не е била привлекателна за гърците и никой не е искал да върши тази работа в Атина и другите големи елински полиси!
theacropolismuseum.gr
     Това означава, че при битката на Маратон в редиците на атинските защитници със сигурност е имало и представители на полицаите, повечето от тях скити и вероятно е имало и други представители на народите населяващи балканите-траките.
     Има много други вазописни образи които са достигнали до нас, където ясно се вижда, че елинските хоплити са рамо до рамо с воини имащи обрекло характерно за другите балкански народи, скити и траки. Значи не е съществувало абсолютно поляризиране в старогръцкия свят и приливането на културните свери е било факт не само в цивилния, но и в милитаристичния аспект на живот от онзи исторически период.

Интервю по Радио Фокус: www.focus-news.net

     Моля заповядайте да гледате краткия филм от нашето необикновено пътуване до Маратон и Атина  и се надяваме, че позитивните спомени от тази наша екскурзия ще допринесат за доброто ви настроение и ще послужи като добър повод за нови планове и мечти, които ще ни водят заедно до други такива хубави древни градове от нашето Средиземноморие!

Една година след реенактинг събитието посветено на битката при Маратон.

     Преди една година в края на месец октомври пътувахме и пристигнахме при едноименната равнина. Спомняме как въпреки голямата умора от дванадесетчасовото пътуване и много силния вятър който ни посрещна на маратонския бряг се приготвихме с желание да участваме заедно с вече пристигналите и приготвили се колеги от другите страни.
     Хубави спомени пазим всички ние от това необикновено пътуване чрез което успешно съчетахме работата ни пресъздавайки точния исторически период от първата персийска инвазия срещу древна Елада и невероятно интересната туристическа програма в Атина.

 

     Българи и румънци с гордост можем да кажем, че нашия клуб бяхме оценени по достойнство и поканени официално не заради връзки и ходатайства от културтрегери на политическо ниво.
     Благодарение европейските критериите на които отговаря качественото оборудване което използваме, високата оценка дадена вследствие на демонстрираната от нас подготовка и активностите ни в духът на Експерименталната археология, бяха необходими, за да получим зелена светлина от нашата южна съседка.
     За пореден път заедно доказахме, че нямаме нужда от самозвани импресарии, които да посредничат между нас и бюрократите –кариеристи.
      За съжаление вече от много години в България сме свидетели на влошена ценностна система. Същото се отнася и към пресъздаването на историята ни от античността, като само се имитира работа, свършена на принципът “да отбием номера” и вследствие на това се налагат занижени критерии.
     В сдружение Сития Минор не пестим нашите усилия и една година след това събитие ние продължаваме да се подготвяме като ремонтираме и подобряваме старият ни реквизит. Същевременно закупуваме ново още по-добро и достоверно изглеждащо оборудване от средата и края на Архаическия период, чрез което да можем да представим Живата история в бъдещи възстановки.

 

 

  

     Като става дума за достоверно оборудване, ние удържахме на принципите си и в нашите клубни редици нямаше шлемове датирани към по-късните исторически епохи, нито пък спартанска хералдика по щитовете ни. За повече информация във нашата FB стр.
     Очакваме да имаме нов шанса да посетим този регион, понеже остана още много за разглеждане в Атина, а и не само. Разбира се някои от старите места заслужават да се посетят отново, например Акропола. Миналия път вятъра на плажа бе толкова силен, че от поривите едната от палатките ни се събори, а другата изглеждаше, сякаш че иска да полети. Дано при следващото ни посещение на Маратонския бряг да е в съответния месец и да имаме късмет със истинско хубаво лятно време и на по-добре организирано посрещане от страна на домакините. В този смисъл всички бяхме учудени защо домакините не бяха включили в програмата празничен триумфален марш през центъра на курортния град Ниа Макри, който е най-близо до плажа, където е била битката? Подобна практика има при всички фестивали в които сме участвали у нас и в Румъния. Чрез такова тържествено шествие жителите и гостите на града-домакин имат шанса да поздравят триумфиращата процесия през центъра на населеното място, включваща милитаристично и цивилно оборудвани възстановчици. Това е един добър обичай наследен от други празнични градски мероприятия, чрез който участниците в програмата и зрителите имат възможността да засвидетелстват уважение и симпатия едни към други. Вече от много столетия Българската територия и тази на Румъния не са римски провинции, но въпреки това всички зрители дошли да ни видят са много позитивно настроени и насърчават с ръкопляскане и окуражителни възгласи римските легионери и придружаващата ги свита от цивилни патриции и матрони облечени с тоги, роби, туники и хитони. Но, за наше съжаление нямаше организиран празничен триумф, особено като се има предвид, че атиняни са победителите в битката при Маратон, а самото събитие се провежда в съвременна Гърция -пряк наследник на антична Елада.
     Само след една година спомените ни от това красиво място са все още ярки, като за всички нас без изключение това бе първо посещение на Атина и околността. Много от нашите сънародница парадират с многобройните си туристически ваканции в Гърция и курортистките острови, но малцина са онези слезли по-надолу от Солун, да не говорим за плажа и едноименната равнина където е била битката. В началото срещнахме известни трудности да се ориентираме, но сега вече имаме самочувствието на хора знаещи пътищата по които можем да достигнем нашите цели в този регион. Имахме късмет с намиране на подходящ хотел предлагаш красив изглед от брега на приемлива цена. Това бе добре, понеже края на Октомври е края на туристическия сезон и почти всички местни хотели са вече затворени.
     Спомняме си, че въпреки прочетените статии и гледаните научно-популярни филми, някак си ни беше трудно да си представим точно как е протекла битката на фона на съвременният ландшафт. През изминаващата година имахме достатъчно време с удоволствие да препрочетем една от книгите посветени на тази битка.

Osprey Campaign 108 Marathon 490 BC на Nicholas Secunda.

     Чак сега, след когато вече сме били на този плаж и след като сме прекарали доста време лутайки се напред – назад успяхме да разберем по-добре написаното в книгата и да си представим развоя на драматичната битка.
     В самото начало трябва да се отбележи, че учени и историци правят нова трактовка на битката и начина по който са протекли събитията свързани с десанта на маратонския бряг. Една от най-важните разлики е свързана с огромната на брой конница на разположение на Дарий, за която не се споменава да се е включила в битката! Описано е, че Хипиас очаквал 1000 тесалийски кавалеристи да са на негово разположение, за да се справят с атиняните. Но според автора на книгата броя на конниците най-вероятно е бил двоен по 1000 кавалеристи на всеки фланг на персийската армия. Как да пресметнем нужните ресурси за превозването на подобен конен десант? Тацид упоменава, че атиняните изпратили през 413 пр.Хр. трирема натоварена с 30 коня до Сицилия, а това предполага, че за превоза на 2000 коня са нужни не по-малко от 70 триреми, като ездачите също са на борда. Ето това вероятно е бил приблизително броя на триремите които са споменати от историците, че са прибавени отделно към основния флот на Дарий. В случая обаче според нас не става дума за онези бързоходни и скъпи триреми, понеже в античността това са били трудни за изработване бойни кораби използвани за скоростен маневрен бой независимо дали морската битка е била в открити води или тесни заливи. По-вероятно за превоза на конете са наети и специално оборудвани съществуващите в онзи период различни товарни кораби с по едно платно и подредени в един ред тридесет весла - триаконтор и петдесет весла–пентеконтор. Също широко използвани са корабите с два реда весла -Бирема, като корабите с главно транспортна-търговска специфика не са били въоръжени с бронзов таран. Тези транспортни кораби са били по-бавни от триремите, но Дарий е имал достатъчно време да ги изчака преди десанта на Маратонския бряг и това не е било проблем.
     Но защо нищо не се споменава за битка между конните подразделения на гърци и перси? Знаем, че някои от хоплитите са били част от конни подразделения използвайки конете само за по-бързо предвижване до мястото на битката, след което са се спешавали, за да заемат подобаващо място във фалангата. При положение, че атиняни са били наясно със заплахата от многочислена кавалерия по двата фланга на противостоящата персийска армия, то най-вероятно те също са предприели ответни мерки. Например както споменахме в предната страница тук, скитските воювали на страната на атиняните биха могли да са част от отговора на заплахата идваща от персийската конница. За скитите знаем, че са степен-конен народ отдавнашен противник на персите, което ги прави подходящ съюзник на атиняните. Тук споменахме, че по него време скитите са служили като един вид конни полицаи в Атина, понеже тази длъжност не е била атрактивна служба за атински воини или гърци поминуващи с оръжие в ръка, каквото и да означава това. Дали скитите в онова време и в тази им роля са били представени в чист етнически вид или в редовете на отрядите им е имало и представители на други народи, можем да гадаем. Самите гърци често са слагали под един знаменател степните народи от Истър (Дунав) нагоре по понтийското северно крайбрежие, като самия Херодот обрисува тракийското племе Гети като най-храбрите, но същевременно и най-праведните. Това е понеже гетите са едни от малкото народи, противопоставили се яростно и безкомпромисно на персите, подобно на скитите с които не само, че са били съседи, но и са живели на едни и същи територии.

     Едва ли може някой наш съвременник категорично да разпознае кой-кой е, гледайки вазописните образите на скити, траки и амазонки съдейки по начина по който изглеждат! Митични тракийски воини-богове, скити, и даже перси си приличат по дрехите и арментарията в много отношения, единствено митичните амазонки са с характерните си женски полови белези и често с красиви лица които ни гледат от амфори, кратери, стели, скулптори и др. подобни средства на изобразителното изкуство достигнали до нас от онзи исторически период.
Продължаваме с митичната кавалерия на персите, като последните изводи на историографите са, че битка между кавалерийските формирования просто не е имало, понеже след като на персите им става ясно, че цялата налична армия на атиняни ще се изправени пред тях на брега на Маратон, то те са с развързани ръце да предприемат предварително стратегически замислен ход! В нощта преди битката тихо и потайно без гърците да разберат те натоварват на корабите цялата конница и отплават към бреговете на беззащитната Атина. Можем да си представим отчаянието и яростта от чувството за безпомощност обзело армията на атиняни когато са разбрали какво са скроили персийците. Другото предположение е, че даже да е имало битка между конници, тя не е била стойностна в очите на елинският свят и просто не е заслужавала да бъде спомената, понеже победоносната битката на хоплитската фаланга е била онова за което всички са искали да слушат от разказите и песните на поетите.
     Да се върнем на противопоставящите се сили, според различните данни достигнали до нас чрез написаното от древните историци броя на армията на Дарий е варирала между 80000 и 600000. Предполага се, че персийският флот, с който е можел да разполага Дарий е бил приблизително 600 триреми, подготвени за Скитската наказателна кампания и битката при Ладе.
     wikipedia.org
     Г-н. Секунда - авторът на книгата пресмята, че една трирема напълно ангажирана с личен състав може да пренесе около 200 души -170 гребци и още 30 войници. По тези сметки броя на хората, който флота е можел физически да достави на брега на Маратон е около 120000 човека. Тук автора отваря бележка, че триремите пренасящи воините били с редуциран брой гребци по 30 от всяка страна на борда общо 60 на брой.
     Причината е, че предвидливите перси са се нуждаели от повече място в корабите за многобройните роби от Еритрея и Атина, които са очаквали да натоварят от разбитите градове.
     Херодот описва триремите на Ксеркса, които само 10 години по-късно нападат отново Атина, че последните са пренасяли 30 въоръжени бойци, като най-много са побирали “Чиот” триремите- 40 воини. Това прави между 18000 и 24000 професионални воини доставени на бойното поле без да се броят гребците.
     Десет години след битката атиняни твърдят, че са победили армия съставена от бойци представяща 46 нации предполагаме включително финикийци, африканци, траки и предсавители на различни елински народи като еолийци, йонийци и др.
За противостоящата армия на атиняни се знае, че е била изцяло от пехотинци и фалангисти строени във фамилно-родови полкови формирования.
     Древногръцкия писател и пътешественик Павзаний твърди, че не повече от 9000 атиняни са марширували към маратон “включително старите и робите”, като преди това Милтиад Младши насърчава в Атина освобождаването на много мъже от робство. Разбира се акцентирало се е на роби с подходящата физика и умения придобити от работата която са вършели в ежедневието си. За попълването на армията атиняните мобилизират даже и онези граждани над 50 годишна възраст. Британския историк Николас Хаммонд, прави предположение, че робите са се сражавали в отделни подразделения, но автора на книгата посочва, че по-вероятно е те да са били внедрени в родовите полкове с цел подсилване на строя.
     Платейските хоплити от град Платея област Беотия, са представители на единственият град осмелил се да изпрати контингент от 1000 човека в помощ на обречената Атина. Римския биограф Cornelius Nepos съобщава цифрата 1000, но Херодот не казва нищо за бройката като единствено потвърждава че Платея изпраща своя пълен ”levy pandemei”, което предполагаме, че преведено би трябвало да означава напълно (дължимото от народа) на Платея! Странно но 11 години по-късно при следващата война с Персите, Херодот съобщава, че боя на хоплитите от Платея са били 600 наброй, като има вероятност липсващата част от онези 1000 да са се присъединили в строя на Хипиас, както са направили и други хоплити от Беотия.
     Няма описани подробности дали робите са били освободени преди битката или е била обещана свободата на онези които се бият добре и оцелеят. Но даже и да са били освободени в строя, това не е давало автоматично атинско гражданство на бившите роби.
Разделянето на персийската армия на две от Датис и отплаването им от брега не е описана от Херодот, но автора предполага, че персите са бързали да превземат Атина преди спартанците да се включат срещу тях, приключили вече с техните религиозни празници. В книгата е обяснено, че проблемното и сложно натоварване на конете в корабите е станало най-вероятно през деня, а не през тъмната нощ, което е било трудно и рисково начинание даже на дневна светлина, да не кажем –невъзможно през нощта.
     Понеже Херодот не споменава, че атиняни вземат като трофеи лагерното оборудване от персийският лагер, това ни навежда на мисълта, че персите са мислил с няколко стъпки напред! За да не се бавят излишно след очаквана от тях несъмнената победа на маратонския бряг, те са събрали целия лагер и са го натоварили на борда на транспортните кораби. Това което прочетохме в книгата е, че през нощта преди битката йониците намиращи се в лагера на персите преди да напуснат мястото се покатерват на дървета и изпращат светлинни сигнали до атиняни, съобщавайки им, че флота с персийската конница отплава от брега.
     Нямаме за цел да превеждаме тук книгата на г-н. Секунда, но би било чудесно ако някое издание го направи и на пазара се появи нова книга посветена специално на битката при Маратон, особено като се има предвид какви добри художници имаме и колко красиво би изглеждала книгата!
     Единствената по-нова книга посветена на тази битка, която може да се намери по репове и книжарници е на „Милениум Пъблишинг” ООД История на войните 4. Гръко-персийските войни и определено заслужава да си я купите и прочетете.

     Книгата е на български език, като информацията е представена от Георги Марков на академично ниво, но от преди 50 години. Хубавото е, че обхваща целия период на гръко-персийските войни, но художественото оформление е постно скучно и сиво в чернобелите нюанси. Затова ви препоръчаме да си намерите PDF файла на Osprey Campaign 108 Marathon 490 BC на Nicholas Secunda.
     Редакторите на „Милениум Пъблишинг” са можели да потърсят вдъхновение от някои от добрите стари примери, като сега ми идва на ум една прекрасна книга от 1979 година, която получих като подарък СТАРОГРЪЦКИ ЛЕГЕНДИ И МИТОВЕ автор Николай А. Кулин

 

     Преведена и написана от Никола Мънков, илюстрована и издадена от „Наука и изкусво”, София, преди повече от 37 години тази книга е истинско бижу! Като качество на печат и литография книгата отстъпва може би само на изданията от онзи период обслужващи партийната линия за Соц. пропагандата. Добро впечатление правят илюстрациите на художника Румен Ракшиев който въпреки демонстрирания творчески стил, е бил достатъчно коректен към историческата достоверност на образите! Това го твърдим понеже сме добре запознати с повечето от оригиналите, които той е интерпретирал така старателно.

 

     Продължаваме с битката, която вече е завършила - победоносно за гърците, като Херодот описва, че тя е протекла “дълго време”. Но колко дълго, най-вероятно до късния следобед и вероятно е било много трудно генералите да мобилизират изморените бойци за нов бърз поход обратно към Атина. Повечето съвременни историци подържат тезата, че гръцката армия е пристигнала в Атина вечерта на същия ден на битката при маратонският бряг.
     Трасето на пътя от маратонския бряг до Атина е било почти същото както и съвременния път.

     Това което знаем е, че персийския флот пристига на пристанището Фалерон с голямо закъснение и след като пускат котва за кратко време преценяват ситуацията, след което отплават към Азия.
     Заслужава да отбележим тук, че името на това най-важно за Атина пристанище е посветено на атинския аргонавт Фалера, чието име по-късно е вплетено в римската милитаристична хералдика и съвременната фелеристика.
     wikipedia.org
     Разстоянието от Маратона до Атина изминат по море около нос Сунио е около 100 километра. Съвременните изследвания показват, че това разстояние преплуването с корабен флот от онзи период, нормално би отнело около 10 часа.
Каква е била причината персийският флот, час от която е тръгнал с приблизително 24 часа преднина от Маратонския бряг да бъде изпреварен, от спешените защитници на града изминали разстоянието на (Марш на скок)? Дали, флотилията се е отбила първо в друго пристанище или бурното море, лошото време и липсата на попътен вятър е попречило, можем да гадаем. Със сигурност обаче забавянето на десанта в Атина е спестило ново голямо кръвопролитие по улиците на града и то не само от страна на мирните-цивилни жители които са имали възможността и времето да избягат и да се укрият на трудно достъпно място зад стените на Акропола. Една от причините е била, че корабите пренасящи кавалерията са се забавили понеже са били трудно подвижни, като няма логика кавалерията по спешност да е била натоварена на бързите триреми директно от брега на Маратон.
     На една от рисунките в книгата е изобразен гръцки щит тип хоплон с рисунка изобразяваща три човешки крака аранжирани симетрично, центрирани в средата на щита.

 

     Има доказателства, че емблемата Triskeles е била популярна сред един от гръцките народи ”Алкманеонид” воювали на страната на тираните в съюз с персите.
Съвременната интерпретация на разположението на двете армии е, че линиите са били перпендикулярно на брега, а не успоредно.
The Wars of the Ancient Greeks Victor Davis Hanson

     Хубави илюстрации-диаграми, но редиците са били по-източно позиционирани, като върху коритото на реката едва ли е било възможно да се разгърне строя на атинските защитници. Показания лагер не отговаря на последните интерпретации на бойното поле, а и флота би трябвало да е акостирал по на изток в залива.
     За първи път е описано, как по необичаен начин хоплитите атакуват спринтирайки срещу противника с цел да избегнат пораженията оставайки за най-кратко време под обстрела на лъконосците. Предполага се, че разстоянието между двете армии е било 1500 метра, но на атиняни не им е било необходими да спринтират цялата дистанция, понеже най-силно смъртоносната ефективност на лъковете от онзи период е приблизително между 160-175 метра. Според сметките гърците са трябвало да спринтират повече от 200 метра за да избегнат опасността от падащи стрели. Предполагаме, че стрелбата е била по парабола, а не фронтално, понеже лъконосците не са били позиционирани във фронталните редици и последните метри преди сблъсъка на линиите са били в сляпата зона на обстрел.

     Hoplitodromos Ὁπλιτόδρομος -преведено като (войнишко състезание) е било известен спорт практикуван в олимпийските игри с дистанция от 360 метра и това е спомогнало за успешния спринт на атиняни, въпреки пълния комплект от доспехи, и въоръжение. Едва ли линията на спринта е била гладка, като се има предвид изоставащите над четиридесет и петдесетгодишни бойци и нетренираните в този спорт граждани и роби, но пък за всички това е било спринт на “Живот и Смърт” в буквалният смисъл на думата! Но преди всичко трябва да се знае, че както днес, така и тогава равнинната география на бойното поле не е била идеално изгладена като състезателна писта и природните препятствия по протежението на линията на сблъсъка са пречили за онзи идеално изгладен спринт като по холивудски сценарий. Херодот описва, как персите помислили, че гърците са се смахнали, да хукнат лудешки срещу тях, така малобройни и без подкрепа от кавалерия и лъконосци.
     Отваряме скобата, припомняйки отново, че ние от Скития Минор бяхме там на брегът на Маратона, оборудвани в пълно бойно снаряжение, като всички имахме възможността да усетим духът на онова време експериментирайки чрез начина за който говорим тук. В този смисъл написването и публикуването тук на тази статия е наш авторски труд, а не просто копиране и поставяне на текстове от интернет пространството и на това се нагледахме доста напоследък! Хора от различни държави, говорещи на различни езици се строихме един до друг и един - срещу друг, често без да се познаваме лично. Разбира се не всичко вървеше така гладко както изглежда отстрани, кой знае английски-кой не знае, кой разбрал, кой не разбрал, кой си уйдурдисал, но ние знаехме, че ситуацията е същата и в отсрещните редици на “противника”. Сега след като имаме опита и сме се запознали с най-новата информация идваща от историци и археолози, която касае битката при Маратон, можем да правим нашите собствени интерпретации, разсъждавайки върху своите спомени и чувства съпоставени с историографията. Какъв гений е трябвало да имат атинските стратезите и техните офицери от онзи период преди повече от 2500 години? За нас няма съмнение, че при това съотношение на силите, действията на атинските защитници са били добре режисирани на бойното поле, чрез гениална стратегия благодарение на която обречените предварително, да успеят да извоюват победа въпреки всичко. Остават още много въпроси без отговори, например как така ловко, изтънчено и същевременно с убийствена прецизност атиняни и платеиците пренасочат тази своя “смахнатос” и лудост която описва Херодот и я стоварят шоково върху превъзхождащите ги в пъти врагове и побеждават!
     Дали Калимахос и Милтидат умишлено огъват бойният ред на гръцката армия в средата с цел да не попаднат в обкръжение от по-многобройният противник или са изтънили линията в центъра, където е било по-малко вероятно да претърпят пълно поражение? Не е ясно дали фланговете на атиняни разположени на такова разстояние един от друг са имали възможност да координират някакви смислени действия. Нямаме източници които да потвърдят, че това е тактика довела до умишленото притискане на персите по фланговете до такава степен, че разположените най-вдясно персийски подразделения да рухнат психически и да тръгнат да се спасяват по посока на акостиралата армада, което както се предполага е било преломният момент на битката.

     Служейки на младини при персите Милтиад е имал опита, познавайки добре начина на техните бойни действия. Ако той е знаел, че в центъра те ще позиционират най-тежките си и многобройни сили, защо е изтънил и отслабил най-силно там бойната линия на гърците?
     В този аспект на размисли, онези които бяха с нас си помнят паметника известен като Trophy.

  

     На това място платейците и атиняни за първи път постигат победа, като успяват да пречупят устрема на персите и започват да притискат тяхната линия. Предполага се, че войниците от дясното крило на персийската армия са били най-лесно податливи на психически стрес. Това е вследствие на най-отдалеченото разстояние между тях и акостиралите кораби. Можем само да си представим трясъка от сблъсъка но бойните линии по цялата дължина от километър и половина! Звън на оръжия, тъпи удари, виковете, крясъците, предсмъртните стенания на фона на сигнални тръби, рогове, провлечения зловещ вой на подканващите зурли (аулоси).

 

     След известно време копията са начупени и последват дуели с мечове и ками. Бягащи напред-назад хора крещейки команди на различни езици, облаци от прах, миризма на пот, кръв и смърт започват да витаят във въздуха усещайки се даже и в най-задните редици и от командния състав. Дали е дадена грешна подвеждаща команда за маневриране довело до объркване в най-задните редици или неправилно решение някои от по-задните подразделения да се дислоцират в посока към корабите? В този смисъл многочисленото превъзходство на Дарий е криело своите предпоставки за вътрешни проблеми, като многото различни племена и народи някои от тях довчерашни заклети врагове, сега са били в един общ строй. Вътрешната -прикритата неприязън между отделните етноси и многото различни езици са били преграда за гладкото изпълнение на заповедите идващи от командния състав и интерпретирани по места. Кой - разбрал, кой - не разбрал или така разбрал както му е по-изгодно в разгара на сражението, всичко това е дало своите резултати. Примерно, възможно е в следствие на среса и интензивността на протичащата битка, да е дадена недомислена или грешно разбрана команда отправена към строените недалеч от корабите финикийски гребци да се насочат към корабите си, за да извършат определена дейност. Това погледнато отстрани с големите очи на страха да е довело до объркване, последвано от (удобно) присъединяване и на други в тази посока! Дали подлъгващата и объркваща команда да е всяла смут сред най-отдалечените на дясното крило, но бездейни и безполезни в този момент лъконосци от най-задните редове и те да са последвали увлечените от (отстъпващите) и (готвещи се да отплават) гребци можем да гадаем! Но вероятно най-задните позиции са започнали първи да се придвижват в посока на акостиралите кораби увличайки след себе си онези с по-лабилна психика направо от фронтовата линия.      Паническо отстъпление и решението им да съкратят пътя си бягайки от полесражението направо през блатото, ги обрича на смърт малко по-късно. Няма съмнение, че персийската армия е била със строги правила, ред и дисциплина и си даваме сметка, че верните на Дарий подразделения не са допуснали дезертьорите от битката да отстъпват в посока към корабите и това най-вероятно е причината повечето да се хвърлят да бягат през блатото. Но това е било само в началото, в последствие когато командния състав и висшите офицери са се натоварили на корабите, вече е нямало смисъл да се бяга през блатото, а по трасето директно към корабите, доколкото това въобще е било възможно в този етап.          Както се вижда от диаграмите в крайната фаза на битката най-десния край на атинската фаланга би трябвало вече да е достигнал и затворил пътя към армадата между блатото и плажа.
     Като си спомним колко далече от брега беше позиционирана църквата на Панагия с камбаната и извисяващата се колона, която е на километър и половина от морето и като съпоставим размерите на нашите бойни редици на плажа с бойната редица на гръцката армия, можем да си представим действителният мащаб на стълкновението от 1500 метра!
     По време на битката двете изтънени подразделени на Антиохис и Леонитис намиращи се в центъра са били огънати и пробити. Най-вероятно на това място са паднали и най-много жертви от страна на атинските хоплити. Отстъплението на частите от центъра са достигнали и спрели на позиция установена от историците на 3км югозападно от Trophy паметника в тила на атиняни и на 750 м от брега на морето, което е доста сериозно разстояние.
     Нищо не се споменава в аналите на историографията за ролята на гръцките хоплити предпочели да воюват на страната на тирана Хипиас! Какъв е бил броят им и каква роля са изиграли? Дали те са били в резерва, като охранителна кохорта? Можем да предположим, че щом само от Платея хоплитите предпочели Хипиас са били между 300 и 400, то от цяла Беотия те би трябвало да са не по-малко от още 300-400. Хипиас е събрал от гръцките магнаматери и апойките разположени по островите и материците още най-малко 1000 хоплита ако не и повече. Но как е възможно това? Много просто, нищо ново под слънцето! През столетията проспериращите атиняни са успели да спечелят огромни богатства и да изградят един от най-красивите и богат Град -Държава на света, плюс много приятели и съюзници сред сънародниците си. Но всичко това винаги има и обратна страна, понеже преразпределянето на благата винаги води до противопоставяне и военните сблъсъци стават неизбежни, а с годините постоянни, безмилостни и жестоки.
     Даже и след разделянето на армията от Датис и натоварването и на кораби, броя на хоплитите с които Хипиас е разполагал на брега би трябвало да е не по-малко от 600на брой. Но най-вероятно Хипиас да е разполагал с армията си от хоплити в нередуциран, а в пълен състав на маратонският бряг и не случайно! Понеже той е щял да бъде новия цар и владетел на Атина, на него му е била нужна бляскава победа пред лицето на гръцките народи и боговете от Олимп, а не открадната слава –подарък от Дарий. Херодот описва, че тирана Хипиас лично води флотилията към Маратонският плаж, след което ръководел пряко закотвянето на корабите и веднага след това започнал да командва строяването на армията в бойни редици. Тук автора на книгата г-н. Секунда изказва съмнение, че Хипиас е имал такъв авторитет на командир и по-скоро Датис е бил главнокомандващия. Но Херодот казва друго и всеки има възможност да избере на кога да се довери в преценката си! Някои историци предполагат, че при разделянето на армията, Дарий натоварва на флота не само цялата си кавалерия, но и половината от пехотата си и с тази сила отплува към Атина, за да изпревари спартанската заплаха, за която е знаел, че скоро ще надвисни над неговата войска. И защо да не! Той е знаел, че на брега на Маратон остава огромен персийски контингент и цялата армия на тирана Хипиас с най-вероятно повече от 1500 хоплита. Съответно в центъра на бойната линия би могло да са били построени хоплитскити полкове на канещите се да станат новите бъдещи управници на Атическия полуостров гърци. При положение, че центъра на персийският боен строй обикновено е бил с 10 реда в дълбочина, доколкото мога да си преведа от английски език, автора на книгата прави сметката, че в първата редица на центъра са били строени между 1000 и 1400 бойци. Но тези 10 реда са били преди или след разделянето на армията от Дарий, не е ясно! Съответно си даваме сметка, че евентуално онези повече от 1000 хоплита разпънати по фронта на целия персийски център са изглеждали по гръцки –представително, но не са могли да бъдат ефективен противник така позиционирани. Има вероятност преди сблъсъка, следвайки добре тренирана команда хоплитите на Хипиас да са се прегрупирали в островръха формация тип (Клин)–изтегляйки се напред изтегляйки двата края, като в линията ги заместват “безсмъртните”. По този начин удебелявайки върхът на брой 8 реда бойци, като по двата края те се намаляват до един! Този клинообразен боен ред използван по-късно успешно от македонската фаланга и римските легиони като (Кунеум) е бил познат и използван от гръцките фалангисти, като (έμβολον, embolon) с цел правейки опити да пробият “непробиваемата” спартанска фаланга с която всички воюващи гръцки народи са имали проблеми. Интересното е, че според древните историци и философи Флавий Арриан и Асклепиодотис, гърците заимстват тази тактика от скитите и траките. Тази трансформация на центъра обаче е довела до спиране на персийската стрелба със стрели, понеже върхът на тарана е влизал в обсега на персийският обстрел. Може би това е причината да не се съобщава за много жертви от обстрела на персийските стрелци! Следвайки тези наши размисли и предположения, има вероятност битката в центъра да се е водила по добрия стар начин на гръцката фаланга -Дори срещу Аспис и Аспис срещу Аспис – тактика добре позната на хоплитите вследствие на многото войни водени безспирно между градовете държави на материка и островите.

 

     Но както е написано в книгата, за участието на Йонийците и Еолийците в битката няма данни и доказателства, което води до предположението, че най-вероятно са натоварени на корабите на път за Атина, но дали- не знаем със сигурност.
     Има и още нещо което е объркващо, понеже на стр.60-та в книгата автора пише, че цялата бойна линия се е състояла от около 1500 войници, по метър нужен за всеки един. Това променя центъра на персите като го компресира и онези 10 реда би трябвало да включват по-малко на брой бойци във всяка една линия. Съответно броя на гръцките хоплити противостоящи на атиняни са можели да се построят в повече от един или два реда, при положение че в центъра атиняни изтъняват техните до 4 редици в дълбочина в сравнение с 8 по фланговете.
     Последния абзац в тази наша статия е посветен на битката при корабите и не случайно! Херодот описва инцидентите при битката за пленяването на акустиралите най-вляво персийски кораби, като подробно обрисува смъртта на Полемаха Калимахос в битката при маратон загинал пронизан и набучен на върховете на копията до такава степен, че умиращото му тяло е останало да стои изправено над земята. Но по-интересното е, че описва и смъртоносното раняване на Кунегирос Kynegerios, който обхванал с ръце кърмата на един от персийските кораби, бил съсечен с брадва по едната ръка. Описано е, че с отсечена ръка той умира скоро от тази си рана ( както и много други достойни атиняни)! Героизмът на Кунегирос и неговата смърт при битката за корабите на маратонският бряг е описан подробно, първо той губи дясната си ръка, но той не се предава, а захваща и държа кораба с лявата си ръка. След като осичат и лява та му ръка кой захапва със зъби дървото на кораба, което вече най-вероятно е хиперболизиране подвига на античния герой.
     wikipedia.org
     Снимката е на релеф от римски саркофаг, преразказваш историята на която виждаме умиращия Кунегирос в ръцете на брат си Аисхулос Αἰσχύλος

     Няма съмнение, че е използвана бойна тежка брадва, подобна на тези които ние използваме в историческите възстановки, като разбира се безопасността е преди всичко.

 

legio-iiii-scythica.com
     Сигмен от саркофаг датиран към Класическият гръцки исторически период намерен през 1557 в Кипър сега в експозицията на Историческият Музей Кунтс Виена, визуализира използването на лабриса в битките от античността.
google.com
     Херодот описва броя на загиналите при битката атински хоплити са192 на брой, като предполагаме, че ако се прибавят жертвите на платейците и робите тази цифра трябва да се умножи най-малко по две. Автора на книгата изказва предположение, че жертвите от страна на защитниците на Атина са били общо пет пъти повече от съобщеното, включвайки тежко ранените, които са загинали по-късно от раните си.
     Убитите от страна на персите са 6400, като съотношението 1:33 изглежда съмнително на някои от историците и като се знае, че 500 кози са били пренесени в жертва на богинята Агротера по-известна като Артемис. Това навежда на заключението, че загубите на варварите са били около 500 човека. Това ми се струва доста малко и неправдоподобно, особено при факта, че има на лице такова масово бягство и преследване, последвано от сеч. Плюс онези полкови подразделения пробили в центъра на атиняните, на които същите впоследствие им се е наложило да си проправят път обратно към корабите с бой през редиците на атиняни, но този път в друго съотношение на силите. Има и друг аспект който можем да вземем предвид разсъждавайки върху тази ситуация, довела до толкова малко на брой жертви!
     Възможно е по пътя на линията на кървавия бой повечето от дариивите войници давайки си сметка, че се намират в невъзможна ситуация, да са предпочели да хвърлят оръжието и да се предадат, спасявайки живота си. Същото се отнася и за хоплитите на Хипиас. Ние не знаем, но вероятно е имало писани и неписани правила установени и спазвани по бойните полета, като най-вероятно жестове подобни на съвременното вдигане на ръцете над главата или коленичене е било достатъчен ясно разбрана поза за примирение с участта за пленничество и бъдещ робски живот. В този смисъл - живота е бил труден и скъп даже в онези далечни времена и парите не са стигали! “Преглъщайки” своята кръвожадност победителите на бойното поле са демонстрирали своята прагматичност и за секунди са преценявали изгодата, по-късно да се върнат и да приберат живата стока от полето.

     Вазописен образ достигнал до нас, който най-вероятно се отнася към битката при Маратон, понеже декорацията на бик върху щита на хоплита е образ предпочитан в този регион, като родова емблема.
     Дарийи също не убива поробените гърци от Еритрея, а ги заселва в Ардерикка – Циссия, плодородна част от Персия, където според Херодот те живели говорейки своя древен език до края на живота си.
     Истинската почит и фестивалите посветени на победата при Маратон се установяват десетилетия по-късто от Кимон, синът на Милтиадес. В този смисъл не знаем със сигурност дали е създаден е култ към загиналите герой паднали в името на свободата на народа и родината си скоро след битката или по времето на Кимон!
     Като заключение на нашите разсъждения върху тази история, можем да споделим тук направения извод от автора на книгата, че славата на битката при Маратон е била умишлено намалена през столетията още в античността. Това не е случайно, а е вследствие на бляскавите победи на гърците само 10 години по-късно при втората гръко-персийска война. Всички знаят за битката при Термопили, за Леонид и 300 спартанци.
     Днес благодарение популярността на историята от античността, представена чрез атрактивните начини за визуализация на културните произведения, гръко-персийските войни са много харесвана история.

 

 

     Да благодарим на професионалния фотограф Коко Зайков, който сподели с нас някои от най-хубавите си снимки от това наше участие.

     Чудесна снимка от която ни гледат ентусиастите, които не пожалиха личните си средства, време и усилия, за да пътуват и участват на гръцкият бряг заедно с гражданите от страната домакин, белгийци, холандци и англичани, граждани на САЩ и Канада, французи и италианци. 

     Каварна - средище на българския североизток

Съставители: ст.н.с. д-р Бони Петрунова, н.с. Христо Кузов, Дарина Мирчева

     Много ме заинтересува съдържанието в тази книга и особено примерното възстановяване на бреговата линия от края Архаичната епоха, която кореспондират със същия период през който се е провела битката при Маратон.

     Предположихме, че  ще ви е интересно да прочетете и научите повече за Колебания на черноморското ниво и да си представим съответните промени на бреговата линя които са в следствие на тези промени. Същия текст от гореспомената книга го намерих и в текста посочен по-долу.

    ПРИЛОЖЕНИЕ. ФИЗИКОГЕОГРАФСКО ОПИСАНИЕ НА ВАРНЕНСКИЯ ЗАЛИВ И ЕЗЕРАТА (Преслав Пеев)

     По информация, която черпим от Херодот (Hdt. II, 13) за египетското крайбрежие, можем да определим черноморското ниво по негово време на минус 4,9–6,2 м. Според Ксант по времето на персийския цар Артаксеркс III (465–425 г. пр. Хр.) „имало голяма засуха“¹⁷. Това също идва в потвърждение за пика на Фанагорийската регресия, който отнасяме към V–III в. пр. Хр. От периода VIII–IV в. пр. Хр. в Халиеис има потънали стени, два храма, затвор на шлюз¹⁸. При Нимфеон има пластове с керамика от IV–III в. пр. Хр. на минус 3,2 m¹⁹, минус 4 м²⁰ и минус 4,5 м²¹ под съвременното ниво на Черно море. Дейвид Блекман говори за вълнолом на дълбочина минус 5–6 м при родоската колония Фазелис и го датира като не по-ранен от IV в. пр. Хр.²² От френското крайбрежие е известен некрополът в залива Фо (III–II в. пр. Хр.) на дълбочина минус 4 м²³.

   Ниското ниво на Средиземно, респективно и на Черно море, се запазва и през периода III–IV в., но както отбелязах по-горе, вече има тенденция към повишаване равнището на водите. Потопени останки от римския период има в делтата на р. Рона (стени и магазии)24, по френското и италианското Средиземноморие²⁵, отбранителни стени в Херсонес²⁶ и Халиеис²⁷, късноримски артефакти – по крайбрежие- то в южната част на п-в Арголида²⁸, антична кариера от Андриаке, Турция²⁹, ранновизантийска крепостна стена в Месамбрия³⁰.

     Нивото на Черно море в началото на този период (VI в. пр. Хр.) се фиксира най-общо на минус 4 м под съвременното, за да достигне до минус 2–3 м в неговия край (VI в. сл. Хр.). Археологическите данни се потвърждават и от геофизичните наблюдения върху древни брегови линии и реликтови тераси, например при пещерата Франхти³¹.

     Можете да научите повече ако си свалите пълния файл от този линк www.academia.edu

     Всичко това не променя местоположението на паметниците, разположени и фиксирани още от времето на сражението на маратонския бряг, но ни навежда да преосмислим някои от факторите вероятно повлияли на развоя на сражението по един или друг начин.  Първо отваря се много по-голямо разстояние между блатото и морето за предвижване и маневриране в посока на акостиралия персийски флот.  Самото блато най-вероятно е било същото или по-малко понеже е ограничено от висок хълм откъм плажа, но самата местност където е била битката е изглеждала по-степно равнина по отношение на растителността.

     Сега ако отидете там ще ви е трудно да си представите, че на това място са маневрирали строени една срещу друга бойни редици на протежение с повече от 1 километър. Сега навсякъде има частни хотели и градини, лозя, огради и оранжерии плюс тучна растителност от храсти и дървета.